„Ако днес вярвам, че съм единственият поет, единственият скулптор, който е в състояние да създаде нещо поетично, то е само защото съм жена. Мъжете с техните ракети, атомни бомби и всичката тази непосилна мръсотия, изхвърлена върху нас… са стерилизирали сами себе си!“, заявява пред френския „Вог“ в далечната 1965 година Ники дьо Сен Фал (1930–2002).

Фина, изтънчена, красива, с ангелско присъствие, но и сякаш леко дистанцирана от света, тя буквално грее от корицата на същото издание, което дълго време пренебрегва заради сервилната му позиция към френската буржоазия. Буржоазия е сред думите, които преследват Ники като демон от миналото, за нея тя е свързана с всичко най-тъмно и зловещо в човешката природа. Жената, която създава приказни създания с фантастични форми, които сякаш идват от други светове, крие в себе си черна тайна. Дълги години трънливите спомени от минало, които се опитва да изговори и асимилира най-напред със своите психоаналитици, а после и с почитателите си, престояват в чекмеджето на паметта й.

Докато един ден излизат наяве в книгата „Моята тайна“ (1995 г.), в която 65-годишната тогава Ники изкарва на повърхността като гигантски айсберг най-кошмарното преживяване от детството си –  сексуалния тормоз от собствения й баща.

Дискретният ад на буржоазията

Появата на красивото бебе в семейството на френския банкер и аристократ граф Андре Мари дьо Сен Фал и американската му съпруга Джийн Жаклин Харпър, което поема първа глътка въздух на 29 октомври 1930 г. в парижкия квартал Нюи сюр Сен, съвпада с тежката икономическа криза във Франция по времето на Голямата депресия. Малката Мари Агнес е второто от общо петте деца на аристократичното семейство, което на пръв поглед е пример за щастие и хармония, но всъщност крие страховити изблици на гняв и психическа нестабилност от страна и на двамата родители. При графа това донякъде е резултат от банковия срив и принудителното му преместване на по-ангажираща позиция в нюйоркския клон на семейната банка, докато при ледената красавица Джийн Жаклин сприхавостта и неприязънта към децата са следствие от разочарованието и тоталния провал на мечтата й да изживее голямата любов така, както си я представя.

Уви, романтичното разминаване между родителите на Ники оставя дълбоки следи и върху петте деца на семейството, но горчивата чаша до дъно изпива тя. На три години пътува до Ню Йорк заедно с баба си, за да се присъедини към фамилията, която вече се е установила в САЩ. Там попада в епицентъра на семейни скандали, отворили сериозни пробойни в менталното й здраве. Честите нервни избухвания на майката се отразяват най-тежко върху брата и сестрата на Ники – Елизабет и Ричард дьо Сен Фал. Джийн Жаклин прилага системно насилие при най-дребния повод, като например грешно поставена чиния или чаша на семейната трапеза. Караниците и шамарите в началото отстъпват място на сериозен бой, който децата понасят с усещането, че е част от образователната система на фамилията. По-късно и двамата, и Елизабет, и Ричард, умират при трагични обстоятелства, които полицейските доклади описват като успешен опит за самоубийство.  

Мари Агнес, която всички наричат Ники, винаги успява да се измъкне на косъм от сериозните разправии с невротичната си майка, но десетилетия по-късно ще стане ясно, че тя се е сблъсквала с друго зло – баща си. Сексуалният тормоз започва, когато е на 12. В „Моята тайна“ Ники признава: „Пиша тази книга най-напред за себе си, за да призная пред самата себе си насилието, което изпитах в ранна детска възраст. Насилие, което изигра голяма роля в по-нататъшното развитие на живота ми. Аз съм човешко същество, което се измъкна от лапите на смъртта няколко пъти, а от много време имам отчаяната нужда да пусна малкото момиченце, което живее в мен, на свобода. Дълго време си мислех, че съм изключение, и това ме изолираше от другите още повече. Днес говоря на всички жертви на сексуално насилие, което се случва у дома, защото знам какъв е ефектът от това кошмарно преживяване – отчаяние, унижение, гняв, самоубийствени мисли, болести и лудост.“

По-късно в интервю за френска телевизия Ники коментира, че пише книгата най-вече за децата, защото осъзнава, че образованието, което им се дава, понякога им отнема свободата да открият себе си и да живеят в хармония с тази среща. Дали зад думите й не стоят мъчителните спомени от годините, прекарани в частното училище Brearley, където учениците следват желязна дисциплина и се подготвят за живот във висшето общество, не става ясно. Единствената бяла лястовичка в онзи период е запознанството и дългогодишното приятелство с правнучката на художника Анри Матис – Жаки Матис. Двете момичета споделят общата си страст към изкуството и свободата. Дружбата им устоява на изпитанията на времето. Именно благодарение на Жаки Ники ще започне да срича първия и важен урок в живота си – изграждането на доверие към близките до сърцето хора. Урок, в който ще се проваля неведнъж, именно заради счупените стъкла от миналото, които продължават да я нараняват.

Нещата от живота

В личния си живот, който напомня объркан лабиринт, Ники все пак прави няколко, макар и неуспешни опита да следва общоприетия ритъм. На 18 се омъжва за един от своите приятели от детинство – писателя Хенри Матюс. По настояване на майка й двамата сключват и църковен брак, макар да е известно отношението на булката към религиозните институции. Ники ненавижда всичко, което задава посока, канони, догми, ограничения. Най-големият лукс в живота й е усещането за отвоювана свобода, но това има цена. Макар да е от породата жени, около които неизменно вибрира мъж
ка енергия, самотата винаги я съпътства.