Голям формат, твърди корици, на първата с леко „приказен“ шрифт пише: „Мамин наръчник за оцеляване“.  Държа в ръцете си най-невероятната книга на света – нещо като „родителски дневник“, или по-скоро „наръчник за живота“. Или както го определя самата Мария – „наръчник с инструкции за оцеляване“.

Мария Касимова-Моасе, писателка (автор е на книгите „Близки срещи със смесени чувства. Истории с бележки под линия“, „Балканска рапсодия“, както и на току-що излязлата „Записки от Шато Лакрот“), журналистка, а напоследък и стендъп импровизатор в собственото си разказваческо шоу „Свободно падащи истории“, създава тази ексклузивна книга албум специално за абитуриентския бал на по-малката си дъщеря Рада през 2019 г.

В продължение на месеци рови из семейните архиви, издирва позабравени съкровища, селектира и сканира снимки, рисунки, рецепти, пише текстове и се опитва да обобщи във все пак обозрим брой страници всичко онова, което тя като майка иска да каже на дъщеря си, а нали си представяте колко много е това „всичко“!

Мария: „Чудех се какво да подаря на детето за бала. Минах през всички традиционни неща – висулки, верижки и т.н., но осъзнах, че тя си има доста, пък и баща й е този, който й подарява бижута. Едно време за моя бал колегите на баща ми (Хиндо Касимов, един от най-популярните български актьори през 60-те и 70-те години, б.р.) от Сатиричния театър ми подариха много ценно синджирче, което още си пазя и обичам. Днес обаче нещата са различни и затова накрая си казах: ще събера за Рада в едно книжле всички онези неща, които много искам да й кажа и които вероятно ще са й полезни. Просто вече самата аз имам достатъчно опит и знам как тя би могла да направи много неща по-добре от мен. И започнах да си записвам в тефтерче всякакви подобни съвети – например, че червено вино се чисти с бяло вино, как се поддържа маникюр, какво е препоръчителното отношение към антибиотиците, че не е готино да караш гостите си да се събуват, и всякакви подобни“.

И дори – как се сменя гума на автомобил. Стъпка по стъпка. Така де – това си е важно умение за всяка жена, която иска да е независима. Началото на този особен „наръчник за живота“ обаче е в стила на основната заръка, която бащата Муфаса дава на сина си Симба в прословутия „Дисни“ филм „Цар Лъв“: „Помни кой си!“ Тоест, в началото са семейните снимки – баби и дядовци, майка и баща, снимка от сватбата на Мария и бащата на Рада и дори – снимка на теста за бременност, ознаменуващ факта, че Рада е на път, от бебешки и детски рождени дни, семейни ваканции, чудати детски рисунки и сладкобъркани думи и изрази от типа на „Не обичам  скаканак“ („не обичам спанак“ на езика на 2–3-годишно дете, което все още чува бърборенето на света през особен филтър), първото гадже, първото куче, пътуванията, ученически бележници, тийнейджърството, приятелите, вече порасналата и толкова красива Рада на бала си в рокля в цвят шампанско…  Докато събира всички артефакти и подрежда пъзела на Радиния живот до този момент, а той всъщност е и суперважна част от пъзела на нейния собствен живот и този на цялото семейство, Мария преживява отново всяка снимка, всяка усмивка, всеки момент. С една дума – пада голям рев.

Мария: „Но в същото време ми беше много, много хубаво. Ето ги двамата със Стефáн, мъжа ми. (Мария е разведена с бащата на двете си дъщери и от девет години е омъжена за французина Стефáн Моасе, б.р.) Двамата с Рада се разбират много добре, докато с голямата ми дъщеря този контакт не се получи. Ето я с нейното конче, което отглеждахме на конна база „Хан Аспарух“ и за което тя всеки ден трябваше да се грижи – да го разхожда, да му чисти. Тренираше езда в продължение на много години, ходеше на състезания. Сега вече язди само за удоволствие. А това е любимото ни куче Ринго, първото ни куче. Тук сме на остров Менорка, където живеехме известно време. Ето ни и в любимото ни заведение Check Point Charlie“.

Мария вярва, че разграничаването на ролите е полезно и че една майка не трябва да е и най-добрата приятелка на дъщеря си. Майката трябва да си е майка, най-добрата приятелка трябва да е някой, който е на нейната  възраст. „Защото в някои ситуации аз като майка няма да реагирам така, както бих реагирала като приятелка, понеже тя ми е дете. Ще вложа повече внимание, повече страх, а понякога това не е полезно.“ Под една от снимките на Рада пише: „Момиче с характер“. Важно ли е това?

Мария: „Много! Свикнали сме, като кажем „мъж с характер“, това да означава нещо хубаво, а като кажем „жена с характер“, това да означава, че е проклета, неприятна. Аз съм феминистка и Рада също е такава. Искам дъщерите ми да се борят, да се отстояват, да знаят, че са ценни сами по себе си и никой няма право да ги мачка или да им казва как трябва да живеят. Жените често изпадаме в положение да се самозаблуждаваме, че това, което ни се случва на нас, е друго. При мен поне беше така. Насилието, което аз преживях в предишната си връзка, го възприемах точно като нещо друго. Все едно беше напълно невъзможно подобно нещо да се случва точно на мен. Понеже съм израснала в семейство, в което насилието или обидите бяха абсолютно непознати. Баща ми готвеше, пускаше прахосмукачка, майка ми си работеше, имаше си кариера и всичко бе нормално. И изведнъж аз попаднах в ситуация, в която някой беше решил да ми казва каква съм, какво да правя… Дори когато насилието от психологическо и емоционално премина във физическо, дори и тогава си мислех: Ама той човекът е притеснен, това е случайно, единичен случай…“

съвет
„Напускай ситуации, които не можеш да промениш!“

Вторият раздел в „книгата за живота“ е този с готварски рецепти. Майката на Мария, дългогодишен режисьор в телевизията с красивото арменско име Сета, макар че не е арменка, ами е от Трънския край – не била голяма кулинарка, но затова пък малкото неща, които готвела, ги правела перфектно по рецептите на кулинарния гуру на милиони българки от епохата на социализма Силвия Чолчева. Следвала всичко точно, без импровизации и била убедена, че тъй като кулинарният талант се предавал през поколение, а нейната собствена майка готвела отлично, Мария ще наследи нейните способности. Мария наистина умее и обича да готви, но в началото на семейния живот с първия й съпруг за нея готвенето далеч не е само удоволствие.