Мария: „С първия си мъж готвех всеки ден. После, когато семейството ми очевидно не вървеше добре, смятах, че това да е сготвено е основополагащ събирателен център. Истерично готвех по две-три неща на ден. Тогава не работех, бях фриленсър, защото трябваше да съм вкъщи, за да работя с голямата си дъщеря, която има проблем със слуха. Готвех много и бях станала много дебела – 83–84 кг. Бях в много лош период тогава. Мъжът ми не ми обръщаше никакво внимание, включително и сексуално. И така – три години и половина. А аз тогава бях в 30-те си години, когато една жена ври и кипи… И в същото време никой не те желае. Отслабнах при д-р Емилова. 20 дни гладуване, 20 дни захранване. След това един месец бях само на салати и черен хляб и после отново – 20 дни гладуване и 20 дни захранване, при това докато с децата бяхме в „Албена“ на олинклузив почивка. Всички ядат и пият колкото и каквото си поискат, а аз – плодове, май с мед. За около 4 месеца станах 54 кг, като освен че добих самочувствие от фигурата, която открих под сланината, добих самочувствие и от това, че аз мога – решавам, правя го и става, каквото аз съм решила. И тогава и мъжете се появиха. Сега продължавам периодично да правя това гладуване“.

Рада, дъщерята на Мария, е с фигура и външност на модел, вегетарианка е, спортува и се грижи за тялото си. Засега не проявява особен интерес към готвенето, но майка й грижливо е подбрала най-добрите семейни рецепти, които да й завещае – крем „Шарлота“, унгарска манджа, фъч и т.н. По-нататък, в третия раздел със съветите, откриваме и съвет в смисъл, че нито една домакинска работа не е отговорност единствено и само на жената.

Мария: „Мъжът ми Стефàн също е феминист, майка му е феминистка. Неговият баща завършва юридическо образование на 42-годишна възраст, за да помага на майка му, която е юрист, да работи във фирмата си. Преди това е бил инженер, имал си е друга работа, но просто в един момент става ясно, че тя е успешната, и той го приема. И са страхотен тандем“.

Рада избира модела на роклята си – дълга, в гръцки стил и цвят шампанско, и дизайнер, който да я изработи, една година преди бала. Има много точна представа за това, което иска. Самият бал на нейния випуск от Американския колеж е в бившия хотел „Шератон“, а те решават да направят всичко максимално удобно и си наемат стаи в близкия Грандхотел „София“, за да могат, след като приключи официалната част на бала им, да се преоблекат за дискотеката. „Децата днес са много практични“ – казва Мария.

Самата тя няма особено хубави спомени от собствения си бал, но пък има чудесни спомени от този на гаджето си от френската гимназия – Аспарух, който е една година по-голям от нея и Мария му е дама. Взима назаем мега ексклузивна рокля от сатинирана коприна – от сестрата на своя приятелка, която някой изгаря с цигара на бала и тя после умира от притеснение. Но се получава страхотен купон, а на сутринта отиват в баничарница, за да ядат баничка и боза, както повелява традицията. След което се прибират, когато хората вече отиват на работа. Около два месеца след този щастлив „предабитуриентски“ за Мария бал, баща й Хиндо Касимов си отива след тригодишно боледуване и за нейния собствен бал на следващата година нещата вече са съвсем различни.

съвет
„Не се интересувай какво ще кажат хората!“

Мария: „Много искам децата ми да обичат живота и да бъдат щастливи, да се възприемат като щастливи. Щастието се възпитава, убедена съм. И друго – да не се предават, да се борят. Като по-млада аз много плачех, много изстрадвах всичко и винаги бях готова да се дръпна назад.  После се научих да се боря и искам да им го предам това и на тях – да се борят, без да драматизират. И съветите към Рада са все в този смисъл: да върви напред, да не се обръща назад, да се концентрира върху важното. Както казва свекърва ми, майката на Стефан – утре е нов ден, не пренасяй вчерашното в него“.