Как бихте описали щастието? Кое според вас е по-важно за актьора като преживяване, от което да черпи енергия – изживените щастливи или изживените нещастни моменти?

Щастието е миг, нагласа, стремеж.

В книгата  казвате, че често се е случвало да целувате вечер дъщеря си, след като е заспала. Успяхте ли да наваксате пропуснатото?

Всеки родител има миг, в който чувства, че е отделял недостатъчно време за децата си. Причините са различни. И колкото и да си повтарям, че не бива да нося чужди вини, а само моите, не ме напуска усещането, че работата ми често е отнемала от времето и енергията, които съм могла да вложа в моето дете. С внуците обаче човек наваксва.

Има ли реплика, коя сте произнасяли в спектакъл или филм и която да ви описва като личност?

Театърът, киното са друга реалност. Има моменти, в които чувстваш, че се сливаш с героинята. Но винаги съм се пазила да живея живота на другите. Било то и най-добре написаните женски образи в театъра или киното. Аз съм реалист. Разделям сцената от личния си живот.

Какво бихте казали на жените, които днес са тотално объркани и не знаят кой път да хванат – феминистки ли да са, плеймейтки ли да са, кариеристки, майки, домакини? Как една актриса се справя с нещата от бита и ежедневието?

Аз съм ужасно свободолюбива. Моите родители са преценили, че е добре да тръгна по-рано на училище, за да не губя годината, и аз се оказах в първи клас на шест години. Когато се озовах там, скоро разбрах, че на мен ми е страшно неинтересно. Отивах, сядах в час, заслушвах се за малко и след това се отнасях нанякъде. Гледах навън дърветата, птичките – имаше тогава много врабчета, наблюдавах ги и си мислех за хиляди неща. Въображението ми работеше. Имах си свой измислен свят, в който потъвах. Когато учителката ме попиташе нещо, за да провери дали я слушам, обаче аз ѝ отговарях и можех да повторя какво е казала тя. Не знам как го правех, но си беше някакъв мой детски талант. Вътрешно изпитвах неудобство и притеснение, съзнавайки, че върша нещо нередно. Чувство, което цял живот ме е съпровождало. В училище за първи път се проявиха моите нестихващи пориви за свобода. В моментите, в които търпението ми се изчерпваше, аз взимах куфарчето си, ставах и си тръгвах по средата на часа. Не се съобразявах дали е редно или не, или дали имам право. Та за мен и до днес остава важен този порив към свобода. Вярвам, че човек е свободен в изборите си.