Винаги сте внушавали усещането за силна жена, която може да се справи сама с всичко. Поне за хората като мен, които ви познават само чрез работата ви. Погрешно впечатление ли е това?

Щом оставям такова впечатление, сигурно съм силна. Но всеки човек има своите мигове на „пропукване“. Тогава съм сама. И се справям.

Според вас има ли място за политкоректност в изкуството?

В изкуството има място за таланта! Всичко друго е извинение за липсата му.

Ако трябва да посочите „героите“ в своя живот, кои ще са те?

Моите родители, сестра ми, дъщеря ми, Явор, внуците, малкото, но ценни приятели. Студентите, които ми дават чувството, че съм необходима. Публиката.

Има ли период от живота ви, който бихте предпочели да забравите? А който бихте искали да изживеете отново?

Вярвам, че всичко, което ми се е случило и ми се случва, е част от живота ми. Имала съм като всеки човек периоди на изпитания, но никога не съм се опитвала да забравя или да си спомня определени мигове. Паметта има своя логика.

С коя ваша героиня от театъра или киното сливането ви е било най-пълно?

В различни периоди са различни героините. Аз съм лакома за роли. И съм благодарна, че се срещнах с големи автори, режисьори, актьори. Жулиета, Медея, Нора, Антигона, Бернарда Алба, Коко Шанел… Удовлетворена съм, че се срещнах с тези героини в точната възраст, с възможните екипи.

Може ли все още нещо да ви изненада?

Аз съм жена на възраст, но съм любопитен човек. Оставям винаги пространство в живота си да бъда изненадана… Признавам си, че се развълнувах на премиерата на книгата в театър „Азарян“. Колегите ми, приятелите ми, хората, които бяха там, ме накараха да се почувствам специална. Не ми се случва често.