„Никога не съм виждал Цветана толкова развълнувана!“ – каза ни журналистът и продуцент Георги Тошев след софийската премиера на биографичната книга за голямата актриса Цветана Манева „Тя, Цветана“ в театър „Азарян“.  Автори на книгата са самият Жоро Тошев и Яна Борисова, а събитието по повод представянето й се превръща в истински празник изненада за актрисата, на който присъстват някои от най-близките й приятели и колеги.

Книгата, писана в продължение на цели седем години, е великолепно издание на „Книгомания“, богато илюстрирано с над 200 фотографии, някои от които никога не са били публикувани. Част от тиража съдържа и уникален аудиозапис с монолог от пиесата „Тъгата на кралиците“ от Яна Борисова, който Цветана Манева изпълнява на фона на музика на Милен Кукошаров.  На премиерата е показан и 4-минутен видеоклип – мозайка с някои от най-забележителните роли на актрисата, включително и от първата й роля. Актьорите Снежина Петрова, Захари Бахаров и Юлиан Вергов, както и писателката Мария Касимова-Моасе четат свои послания до актрисата под формата на неизпратени писма. Получава се спектакъл – задушевен и интимен, силно емоционален, но в същото време – мащабен и тържествен.

Цветана Манева дава интервюта толкова рядко, че спокойно може да се каже, че не дава интервюта. Затова благодарим  от сърце и на нея лично, и на Георги Тошев, и на Елица Пенова от „Книгомания“ за интервюто, за съдействието и помощта при осъществяването му, специално за EVA.

Книгата не е обичайната биография. Прилича на колаж, съставен както от вътрешния монолог на актрисата, включващ спомени и рефлексии върху различни събития от собствения й живот, така и гледната точка на тандема Тошев–Борисова към жената и актрисата Цветана Манева, а също и специални писма до нея от някои от най-близките й хора. Най-вълнуващото е от съпруга й, актьора Явор Милушев.  Освен че само по себе си то е обяснение в любов, любовно признание, в него актьорът разказва и неособено популярната история за това как по време на участието й на кинофестивала в Кан през 1974 г. с филма на Бинка Желязкова „Последната дума“ Цветана се запознава с американски продуцент, който й предлага ролята на момичето на Джеймс Бонд. Тя обаче се връща в Бъл-
гария, защото е влюбена – в него, Явор Милушев, с когото са заедно вече 50 години.

За изпитанията и свободата, за политкоректността в изкуството, за героите в живота и защо да си спомняш невинаги е лесно – голямата Цветана Манева пред EVA.

Госпожо Манева, научихте ли нещо повече за себе си и за живота си, докато работихте върху биографичната си книга и ако отговорът е „да“, какво бе то?

Книгата е написана от Яна Борисова и Георги Тошев. В нея участват скъпи за мен хора. Аз се доверих на авторите и споделих неща, които ме вълнуват. Животът ми се случва все още. Благодарна съм за срещите, които съм имала. Приятно ми беше да разговарям с авторите. Не съм се самонаблюдавала и анализирала отстрани. Честна съм в това, което споделям. Не исках аз да описвам живота си. Нямам такава необходимост. Съгласих се да има книга, в която разговарям с хора, които са ми важни по теми, които ни вълнуват. Няма да скрия, че с вълнение прочетох казаното и написаното от мои колеги и най-близките. Видях стари снимки, които ми припомниха различни моменти от живота ми. Благодаря за книгата! Беше ми интересно да я прочета.

Терапевтично ли бе за вас да споделите преживяното с авторите на книгата?

Не бих определила разговорите с Яна и Георги като терапия. Познавам двамата отдавна. Вярвам им, харесвам работата им. Срещите с тях се случваха във времето. Приятни срещи с приятели, с които има какво да си кажеш. Да си спомняш невинаги е лесно. И не е въпрос само на памет… Аз имам добра памет както за хубавите моменти, така и за трудните. Харесва ми, че книгата не се занимава само с миналото на актрисата Цветана Манева, а е поглед и към настоящето ми. Аз съм човек, който все още се вълнува от всичко, което се случва около мен. Не само в изкуството.

Какъв е вкусът на живота?

Нямам еднозначен отговор на въпроса ви. Човек трябва да си знае мястото – аз си го знам. Но трябва да знае и колко дълго може да стои на това място. Не можеш да се вкопчиш в живота. Аз съм длъжна да се науча как да го напусна с класа. Животът ми заслужава!

Преживявали ли сте период, който бихте могли да сравните с този, в който живеем от около година – с пандемията и ограниченията? Как се отрази всичко това на вас и на вашето семейство? Каква е рецептата ви – ако има такава – за справяне с тежки моменти и житейски изпитания?

Възпитавана съм от майка католичка да не се оплаквам, да не хленча. Да се справям! Изпитанията ни се дават, за да се справяме с тях. Няма значение дали ще е пандемия или друго препятствие. Това, което ми се е случвало и през което съм преминавала, са неща, които са ми помогнали да си науча урока. Толкова. Мога да споделя, че всичките ми постъпки и решения в живота не са били плод на някаква неистова спонтанност и отдаване на момента. Мислила съм предварително за резултата и съм преценявала позитивите и негативите. И това, което е било най-важно – никога да не съм между двете.

Преценявам ситуацията. Това не влияе на избора ми, защото решението си го взимам аз. Но знам, по-скоро предполагам, какви последствия ще ми донесе. Тъй като не съм глупава, мога да предвидя негативите, но ако ми се стори смислено или важно по някаква причина, си казвам: „Ще премина през това“.