Изложба във възраждащия се за културен живот Париж е посветена на срещата на фотографа Питър Линдберг и модния дизайнер Азедин Алая.

Eкспозицията припомня не само красотата на завещаното от двамата (Питър Линдберг напусна този свят през 2019-а, а Азедин Алая – две години по-рано), но и дълбочината и хумора в приятелството им. Неслучайно кураторите – синът на Питър Линдберг, Бенжамин, и основният двигател на фондацията „Азедин Алая“, Оливие Салар – се спират на провокативно заглавие „Азедин Питър Алая Линдберг“, защото според хората от приятелския им кръг двамата са пътували в една посока през целия си живот, превръщайки красотата в обект на желание.

Първата допирна точка между двамата е Париж – световната модна столица, която ги прегръща с отворени обятия още в началото на кариерата им. Пътят на германския фотограф Питър Линдберг обаче минава първо през Арл в търсене на близост с един от най-големите му идоли – Винсент ван Гог, който прекарва няколко години от живота си в градчето, вдъхновен от магията на светлината.

По-късно пристига във френската столица и почти веднага попада сред артистична група приятели, гравитиращи около Азедин Алая, млад и амбициозен моден дизайнер с екзотичен произход, винаги облечен в семпли черни дрехи и абсолютно обсебен да открива красотата във всичките й проявления – в жените, изкуството и храната. Носят се легенди за организираните вечери в студиото на Алая, което след смъртта му се превръща в основно изложбено пространство за проектите, организирани от фондацията на негово име. Обзаведено в типично негов стил, студиото има много прозорци, дълга дървена маса и събрани из антикварните пазари в Париж и околностите му разностилни столове.

„Винаги търся истината и когато я открия, тя направо ме удря в челото. Честността в даден човек ме докосва толкова силно, че се впускам да търся още и още от него или нея. Всеки фотограф ще ви каже, че има нещо специално в контакта, който прави с човека, когото снима. Тези отношения са цялостна, наситена и интересна връзка. Точно в този момент, когато погледите ви са вплетени, вие сте сякаш едно цяло. Утре вече ще сте различен човек, но в този момент вие и човекът срещу вас сте едно. Отне ми 40 години, за да проумея тази проста истина!“, коментира приживе в интервю за списание „Вог“ Питър Линдберг.

Този контакт търси през целия си живот и Азедин Алая, който в работата си остава верен на семплите форми и цветове, а в ежедневието си – на ритуалите на вълшебство (по думите му), към които спадат и организираните от него вечери. Кани винаги най-добрия готвач и организира листата с приятели и разположението им на масата с вещината на дипломат, така че за всеки един от тях това да бъде приключение. Безкрайните вечери са овкусени с разговори за изкуството, модата и живота, за пътешествия, подправки и антикварни пазари, и са вдъхновени от прецизно избраните храна и вино, така важни според Алая за доброто приятелство и art de vivre.

Една от любимките му, бившият модел Фарида Келфа, си спомня в списание Express за първата си среща с Азедин, осъществена благодарение на тогавашния му интимен партньор, фотографа Жан-Пол Гуд. „Все още бях дебютантка на модния подиум, имах в CV-то си само ревю на Жан-Пол Готие. Азедин ме погледна и с неговия незабравим мек глас ми прошепна: „Ама знаеш ли, че имаш тук-там излишни килограми!“, а аз му отговорих сърдито: „А ти пък притежаваш дарбата да общуваш като лимон!“.

С този фалстарт започна едно голямо приятелство, защото всичко, което правеше Азедин, минаваше през сърцето му, а то беше голямо, голямо, нищо че той беше възможно най-ниския човек, който може да видите, почти дете“. През студиото на дизайнера преминават красиви момичета като Наоми Кембъл и Стефани Сиймур, които нарича „моите дъщери“, любими момчета, с някои от които изживява и големи любови, както и поетични фотографи като Питър Линдберг и Паоло Роверси, които запечатват на лента незабравимите моменти от историята на студиото. Всички го наричат „домът на Папá“ – по кодовото име на Алая.

В този водовъртеж от енергия и вдъхновение попада и Питър Линдберг. Там се чувства точно на мястото си, защото ги няма светската показност и суетата, които винаги е избягвал. „Селфито е възможно най-глупавото нещо, което може да съществува. Както и фотошопът. Знам, че много хора няма да се съгласят с мен, но това няма никакво значение. Само един истински фотограф може да разбере смисъла на моето отхвърляне. Това трябва да бъде и отговорността на фотографите днес – да освободят жените от оковите на стигмата, че трябва да изглеждат млади и перфектни, за да са красиви“, категоричен е приживе Линдберг и на парижкия адрес 18, rue de la Verrerie, той открива дома на истинската красота – без маска и грим, но с много смисъл.

Няколко месеца след смъртта на Алая най-близките му приятелки, сред които Фарида, Моника Белучи, Стефани Сиймур, Наоми Кембъл и дясната му ръка в артистичните проекти Карла Соцани, по-малката сестра на сърцето на италианския „Вог“ Франка Соцани, се обличат само в дрехи, създадени от дизайнера. В памет и израз на възхищение от таланта на мъжа, който умееше да облича жените така, както умееше да живее – безкрайно красиво.