Но ти самият никога не си се изкушавал да се захванеш с научна кариера, така ли?

Не, аз доста късно се ориентирах в живота. Всички мои съученици в 73-то, втора немска гимназия, се бяха ориентирали още от 10. клас, че ще стават адвокати, че ще ходят в чужбина, само аз стоях такъв един неориентиран. Винаги съм вярвал, че е личен дълг на всеки да намери своето нещо – онова, което обича и което му носи удоволствие. Така хората ще свършат много повече и по-добра работа.

И ще са по-щастливи, и няма да тровят живота на другите хора…

Затова отделих доста време, за да търся кое е това нещо. Съвсем случайно Бедрос, синът на Маги Халваджиян, който учеше за оператор в Нов български университет, и негови колеги ни поканиха с един приятел да участваме в техен студентски филм. Участвах, те ми казаха: Абе знаеш ли, че ставаш за това, защо не опиташ. Тогава учех в Софийския университет архивистика и документалистика. Нашите много държаха да съм студент, независимо по какво. Учих четири години. През това време всяка година кандидатствах актьорско майсторство в НАТФИЗ, но все ме късаха.

Защо те късаха, как смяташ?

Много пъти съм бил на ръба да се откажа, но проявих някакъв характер, инат. Притеснявах се, водех си вътрешни борби. Но трябва и да си попаднеш при твоя преподавател. За мен това се оказа проф. Ивайло Христов. През цялото време обаче не съм стоял така – хамалствал съм, общ работник съм бил, в различни вериги за хранене съм работил. Това много ми помогна, защото видях какво ме чака, ако не ме приемат. Ако зависеше нещо от мен, щях да пращам актьорите един месец да работят някаква работа – в склад или нещо такова. Адски е полезно.

Ти какво прави през тази пандемична година? Освен че снима „Порталът“. Беше ли ти потиснато?

Аз по принцип съм си интроверт. Имах време да гледам филми, сериали, да прочета някоя и друга книга, да се погледна отстрани – сега съм на 32 години, случило ми се е това, това, това. Не бях най-фанатичният, най-стриктният в спазването на мерките. Тази пандемия си е кармата на нашето поколение. Трябваше да си го преживеем това.

Явявал ли си се на кастинги за чужди продукции?

Не съм от амбициозните. Никога не съм си мислил да ходя в чужбина. На моето поколение това бе абсолютната цел – да отидеш да учиш и да работиш в чужбина. Мисля си обаче, че там винаги си оставаш чужденец. Никой от близките и познатите ми, които живеят в чужбина, не ми е казал: аз не искам да се върна в България. Вярвам, че има причина да сме родени точно тук.