През 30-те години само с няколко думи двете кралици на жълтите новини коронясват звезди и рушат кариери, съсипват бракове и бизнеси, хвърлят сянка върху иначе безупречни репутации, жонглират с фалшиви интриги и истински клюки, знаят всичко за всички, но най-вече си знаят цената. Холивудските горгони Хеда Хопър и Луела Парсънс водят яростна война една с друга през целия си живот, но държат в ръцете си аудитория от около 75 милиона души, които всяка сутрин започват деня си с техните вестникарски колонки. А в онези години това, както и да го смятаме, си е половин Америка!

През 1948-а, три години след края на Втората световна война, в прочутия ресторант Romanoff’s  на Родео Драйв в Холивуд приключила (или поне такава била първоначалната идея) една друга, доста по-продължителна междуособна война. Междуособна, защото се водила между две особи – Хеда Хопър и Луела Парсънс, най-известните, остроезични, нахални и мразени холивудски клюкарки. Битката им за ексклузивни пикантни истории от живота на звездите в продължение на десетилетия разтърсва света на шоубизнеса, а бизнес връзките им с магнати, продуценти и политически фигури ги превръщат в богати жени със сериозна власт и влияние.

Говори се, че на този обяд Хеда била сложила най-екстравагантната си шапка (а тя имала стотици и всичките били шедьоври). Менюто било напълно подходящо за тези две придворни дами на дявола – жабешки бутчета, гигантски омари и фламбирани змийски опашки, като само последното си го измислихме ние. Между другото, мястото на срещата също било напълно подходящо – ресторантът Romanoff’s е основан 8 години по-рано от някой си принц Майкъл Димитри Александрович Оболенски-Романов, който разправял наляво и надясно, че е племенник на руския цар Николай Втори. Фейк персона отвсякъде, както става ясно по-късно. Човекът бил преселник от Литва, казвал се Херсхел Гегузин и бил виждал Николай Втори само на портрет. Затова пък бързо разбрал, че в Холивуд е противопоказно да казваш истината, и си сътворил собствен мит, който скоро започнал да му се отплаща. Та в онази вечер, когато двете фурии Хопър и Парсънс си разменяли любезности през зъби над изисканите блюда, псевдопринц Романов седял на съседна маса (за да хвърля едно ухо на разговора) и обядвал, както обикновено, с трите си кучета – от общи чинии. Да, в Холивуд няма как да скучае човек.

След като изяли „омарите на мира“, Хеда и Луела излезли от ресторанта рамо до рамо и усмихнати. За щастие, примирието продължило ден до пладне и скоро двете отново се захапали. Светът продължил да се върти постарому. Съперничеството помежду им достигнало такива комични очертания, че веднъж Хеда написала за актьора Джордж Бърнс, че е най-лошият актьор на света, а след излизането на публикацията Луела му се обадила – да, на него самия! – за да му се скара, че не е получила тя първа тази информация.

Луела Парсънс, добрата вещица

В началото била Луела. Според документите тя е родена през 1881 г., а според самата нея – чак през 1893 г. (Съперничката й Хеда Хопър е родена през 1885 г. и, естествено, също лъжела за възрастта си,  но по-скромно, само с някакви си 5 години.) Била ниска, пълна и грубовата, но според дългогодишната й секретарка имала с нищо необясним успех сред мъжете.

Родена във Фрийпорт, Илинойс, в еврейско семейство, Луела още като ученичка показала писателски талант и веднага след гимназията започнала работа в местния вестник, като не спирала да мечтае за света извън Фрийпорт, Илинойс. Бързо осъзнала, че само добрият брак можел да я направи истински свободна (и в началото на 20. век това било точно така), и съвсем скоро намерила най-подходящия от гледна точка на банковата му сметка съпруг – Джон Парсънс.

На следващата година родила дъщеря им Хариет, на която й било писано да стане една от първите жени продуценти в историята. После се примолила на съпруга си да се преместят в по-голям град и семейството се установило в Чикаго, където Луела започнала да пише за местния „Чикаго Трибюн“ през деня и сценарии за бъдещи филми – през нощта. Работата й я срещнала с току-що изгрелите кинозвезди Мери Пикфорд и Глория Суонсън и тя изведнъж направила откритието на откритията – известните от света на шоубизнеса имали живот, изпълнен с приключения и рискове, с тайни любови и грехове, за които никой не подозирал. До този момент, колкото и да е невероятно, никой не се интересувал от тях.

Луела решила, че има хляб в тази идея, и казала на главния си редактор, че ще ходи всеки ден на жп гарата, за да причаква звездите на перона. В онези години – самото начало на 20. век – най-бързият и удобен начин да стигнеш от Ню Йорк до Калифорния, т.е. до Холивуд (макар че тогава Холивуд все още не съществувал) бил с влак през Чикаго, където влакът имал двучасов престой. Луела „арестувала“ звездите на перона, водела ги в някое близко бистро и ги разпитвала за бъдещите им творчески планове и… още нещо. Все още непредубедени и неосъзнаващи как всяка непремерена дума може да предопредели кариерата и съдбата им, те й споделяли всичко. Статиите й имали огромен успех. И до днес се смята, че именно Луела Парсънс е виновна за обсебеността на американците от знаменитости. Обсебеност, която във времето се превръща в истинска таблоидна епидемия.

Илюзии, не истини

На Парсънс й хрумва същото, което и на т.нар. „принц Романов“, само че доста по-рано – не е добра идея да разказваш нещата такива, каквито са. Шоубизнесът се храни с илюзии, не с истини. И Луела, която все пак опитвала късмета си и като сценарист, решила, че може просто да слее двете си занимания и върху всичко, което й казват наивните и жадни за слава начинаещи като Мери Пикфорд и Глория Суонсън, просто да надстрои въздушна кула от измислици. Сценарий за филм, нещо такова. И започнала да им измисля вълнуващи биографии – тежко детство, тайни любовници и т.н. Резултатът? Статиите й започнали да се харчат като топъл хляб. Но вторичният ефект за самите звезди и за техните продуценти бил още по-впечатляващ – филмите с тяхно участие се превръщали в истински хитове. Луела Парсънс открила златна мина.