Холивуд пък никога няма да прости на Хеда за това, че се превръща в едно от остриетата на маккартизма и сама тръгва да лови комунисти, да прави списъци с въображаеми левичари и да ги предава на ФБР, като не се поколебава да посегне и на самия Чаплин. Най-напред тя подкрепя появилата се от никъде Джоан Бари, която заявява, че е бременна от великия актьор, но е изхвърлена и й е заповядано да мълчи. Хеда раздухва нейната история до небето, разразява се невероятен скандал, Чаплин отива на съд, но съдът постановява, че той не е баща на детето на Бари. Въпреки това по неясни причини е принуден да плаща издръжка на детето. Той отмъщава на Хопър, като подарява на Луела новината за връзката и брака си с 18-годишната Ууна О’Нийл, дъщеря на големия драматург и писател Юджийн О’Нийл. По-късно Хеда го включва в своя черен списък с комунисти, които подкопават устоите на американската демокрация. В резултат в крайна сметка Чаплин напуска Америка, установява се в Швейцария и никога повече не се връща обратно. Хеда Хопър постига своето.

Бях голяма кучка

Парадоксът е, че двете холивудски жрици, за които животът на другите се превръща в личен бизнес, получават в пъти повече от актьорите и режисьорите, дори от някои продуценти. С времето обаче Хеда Хопър и Луела Парсънс постепенно започват да залязват. Студийната система бавно, но сигурно започва да се разпада, появяват се агентите, които поемат грижата за звездите срещу огромни хонорари, но пък им осигуряват много по-голяма свобода. Филмовите студиа губят властта си, а с това отслабва влиянието и на Хеда Хопър и Луела Парсънс, които са използвани като инструмент на влияние върху аудиторията, бизнеса и самите звезди.

Луела Парсънс, „добрата“ вещица, някак успява да съхрани сравнително добър имидж в продължение на доста дълго време и дори след смъртта на третия си съпруг, лекаря, тя не остава сама, а заживява с текстописеца и музикант Джими Макхю. Сред последните й лични „открития“ са Стив Маккуин и голямата й слабост – Елвис Пресли. Тя подкрепя неимоверно и двамата в началото на кариерите им и ето това е нещо, за което можем да й благодарим. В своите по-късни години обаче някога могъщата Луела Парсънс представлява доста тъжна гледка – продължава да обикаля партита, на които се напива до припадък и неведнъж се случва да се напикае пред всички. Последните си години прекарва в дом за възрастни хора, потънала в тежка деменция, като по цял ден „разговаря“ по телефон детска играчка с отдавна починали кинозвезди.

Хеда Хопър умира на 80 от усложнения след прекарана двойна бронхопневмония. Малко преди смъртта си получава у дома подарък от Кърк Дъглас, срещу когото излива немалко отрова в продължение на години. Синът й, който е при нея тогава, твърди, че подаръкът накарал Хеда да се чувства изключително зле и да каже: „Бях голяма кучка!“.
Когато Хеда умира през 1966 г., дъщерята на Луела отива в дома за възрастни хора, където тя вече е настанена, и просто й казва: „Хеда умря“. И после се кълне, че в погледа на Парсънс за първи път от много дълго време, но също и за последен, пробляснала искрицата на осъзнаването. „Добре!“ – възкликнала тя с истинско въодушевление. Била победила съперничката си поне в тази битка. Луела си отива 6 години по-късно, през декември 1972 г., на 91-годишна възраст, като в последните си години е изцяло погълната от деменцията.  

Никога повече в Холивуд, пък и където и да е другаде, не се появяват дори бледи подобия на Парсънс и Хопър. Автобиографията на първата е откупена от студията MГМ и – все едно е някакво чудовище! – е заключена в дълбоките архиви. Никой не иска да знае какво е знаела Луела и какво е решила да разкрие, вероятно усещайки, че завесата скоро ще се спусне над нея и ще я скрие от публиката. А казват, че над Града на ангелите все още се носи любимата реплика на Хеда Хопър, отправена към бъдещите звезди и звездички, които ще се впуснат в битката за успех, слава, пари, кариера: „Само ако знаят  какво не написах!“