Междувременно Луела Парсънс също водела своите битки, макар че в повечето случаи да играела доброто ченге. Така се случило, че много звезди, които съзнателно бойкотирали Хеда Хопър и нейния безцеремонен стил, сами отивали и разказвали всичко на ветеранката Парсънс. Така че по един странен начин Луела Парсънс печели от съперничеството между двете им. Разбира се, и тя понякога нанасяла удари – случаят с развода на Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд, за който тя първо съобщила, е точно такъв. По това време самата Луела вече е забравила женения Питър Бърд и е сключила брак с хирург уролог, който е щатен лекар на звездите във филмовата къща Twentieth Century Fox.

Най-голям шум обаче се вдигнал около два случая. В първия през 1948 г. Хеда Хопър случайно попада на първата вътрешна прожекция на един нов филм – „Гражданинът Кейн“ на режисьора Орсън Уелс. Луела Парсънс най-случайно не попада на тази прожекция. Дали Хеда Хопър разбира, че гледа филм, който ще промени изразните средства в киното и ще остане в историята, не е много ясно. След края на прожекцията обаче, докато се прибира у дома, тя през цялото време се чуди на кого й прилича главният герой във филма – медиен магнат, който притежава целия свят, но така и не успява да открие щастието, защото е обсебен от материалното и е възпитан да се стреми само и единствено към него. В един момент като мълния я пронизва разбирането, че прототипът на главния герой във филма е самият Уилям Рандолф Хърст, покровителят на Луела. Хеда успява да се свърже лично с Хърст и го предупреждава, че филмът съдържа доста откровени и неприятни аналогии с личността и живота му.

Това е нож в гърба на Луела Парсънс. Императора на медийния свят в Америка не може да повярва, че е предупреден не от собствения си кадър, който той отглежда и обгрижва вече толкова години, а от злата вещица Хеда Хопър. Хърст е силно разочарован от Луела Парсънс и ето тази интрига Парсънс никога няма да прости на Хопър. По-късно Орсън Уелс също е набеден за комунист, а срещу разобличителния му опус се води истинска война на високо ниво – Хърст например забранява изобщо да бъде споменаван в което и да е от неговите издания. Истината е, че Орсън Уелс построява образа на главния си герой далеч не само върху личността на Хърст, а като събирателен образ на свръхамбициозния мъж с власт и пари, само че медийният магнат е ужасен от асоциациите, които филмът може да предизвика.