Твоята кариера започна от „X Фактор“. Оттогава са минали само 5 години...

(Прекъсва ме с шеговито възмущение.) Само?!? Ама за мен тези 5 години са цял един живот. Цял един нов живот! Толкова неща ми се случиха – участия, сбъднати мечти, събития, пътувания, срещи с фенове, порастване – и лично, и като изпълнител. Кога минаха толкова много години, бих казала аз. Преди 10 години съм била на 12! Тогава за първи път пожелах да бъда независима. Тогава си изкарах първата стипендия – отпуснаха ми я от Министерството на културата, тъй като бях лауреат на няколко певчески конкурса. Стипендията ми беше с цели 40 лв. по-голяма от ученическата за висок успех.

Ехееей! Ти си печелила почти 100 лв. на месец още 12-годишна! Усетила си сладостта на големите пари в българския шоубизнес, нали?

Точнооо! (Смях.) Мед капеше направо… Тогава осъзнах, че като не искам пари от мама, съм някак независима. Какво ще ми каже тогава? Нищо! Майка ми често ме заплашваше: Ще те завържа на терасата, за да не излизаш никъде! (Избухва отново в смях.) Непрекъснато й говорех как като стана на 16, и ще отида в София. И к’во стана? Станах на 16 и се явих на „Х Фактор“.

Усещам, че майка ти доста е преживяла с теб.

Дааа. А като дойдох да живея в София, си взе котка – да ме замества вкъщи.

Нямаш ли брат или сестра?

Имам и брат, и сестра. Брат ми е по-голям от мен и още тогава вече се бе изнесъл от къщи. Сестра ми е от друга майка.

И ти се премести тук и заживя сама?

Имам планове и си ги сбъдвам. От 7-годишна знаех къде ще бъда днес. Знаех, че ще стана певица и ще направя всичко, което искам. Още в четвърти клас се упражнявах да давам автографи. (Избухва в смях.) Винаги съм усещала, че имам талант да забавлявам хората.

Трудно ли ти бе да свикнеш с популярността?

Когато излезе „К’во не чу“, скоро след „X Фактор“, си спомням, че се прибрах за три дни във Варна и ми беше супер странно, че някакви хора искаха да се снимат с мен... В първия момент абсолютно не разбрах за какво ми говорят.

Кое ти беше най-трудното през изминалите пет години?

Винаги е едно – коя да е следващата песен? Каква да е? Най-сложно ми бе след успеха на „К’во не чу“ да реша кое да е следващото ми парче. Много внимателни сме с екипа и продуцентите ми и се опитваме с всяка крачка да градим кариерата ми по най-добрия начин. Какъвто и да е пазарът, ти трябва да даваш най-доброто от себе си. Като кажат: малък е пазарът тук. Вярно е, че е малък, пък и аз съм поп изпълнител, а масово се слуша чалга. Обаче какво... Просто работиш. Какъвто и да е пазарът, ти трябва да даваш най-доброто от себе си.

Ти си пишеш текстовете, нали?

Старая се да пиша текстовете си сама, но работя и с други автори – с Венци и Павката (от дуета Pavell & Venci Venc’ – б.р.). Избягвам да работя с хора с голямо его. И другото важно – отстоявам собственото си усещане за всеки елемент от един проект, държа лично да го почувствам, да мине през мен и да ме вълнува, защото аз ще го изпълнявам. Давам идеи за стайлинга в клиповете ми, като се доверявам и на стилисти. Често, докато работя по създаването на дадена песен, в съзнанието ми се появяват идеи и картини. Невинаги успяваме да ги осъществим с екипа. Например за клипа на „MAMACITA“ си представях по-красива стая – с 4-метрови тавани. Не намерихме подходяща локация обаче.