Представете си, че попадате в машина на времето, която най-екстравагантно ви връща не десет века назад, а в съвсем близкото минало –  лятото на 2016 г., на морето. Кое парче мислите, че се носи в ефира, независимо дали сте около Карадере, в Созопол, на Каваци, Иракли, на пустите плажове на Камчия или където и да е? Ще ви кажа – „К’во не чу“ на DARA. През лятото на 2016 г. това парче е навсякъде. Доста пообикалях морето през онова лято и в резултат знам парчето наизуст. „Мисля за хиляда неща, но утре не е сред тях, утре не е сред тях/иска ми се пак да ме оставиш там, където си бях, там, където си бях...“

Оттогава изминаха пет години и варненското момиче Дарина Йотова, класирало се на трето място в „X Фактор България“ през 2015 г., вече с артистичното име DARA, е звезда на българската поп сцена. Ни повече, ни по-малко. За изминалите пълни пет години тя и продуцентите й от „Вирджиния Рекърдс“ създадоха 14 парчета (в момента работят върху № 15) и всичките са хитове – „Родена такава“, „Все на мен“, „Недей“, „Darbie“, „MAMACITA“, „Ай Aй“, „Ella Ella“, „Cold as Ice“ и още. 14 хита за 5 години. К’во не чухте?!
DARA вече е на върха и не само няма намерение да слиза от него, но и смята директно да се прехвърли на някой друг връх, от който ще има по-хубава гледка – не само към България, но и към целия свят, защо пък не. Тя съвсем скоро е прекрачила прага на 20-те си години, като през половината си тийнейджърство всъщност е живяла сама в София, работила е здраво и е изградила кариера, за която много могат да мечтаят. Както ще разберете от интервюто обаче, всичко започва дори още по-рано, много по-рано. Понеже DARA винаги е била момиче, което знае точно какво иска. Родена си е такава.

В офиса на „Вирджиния Рекърдс“ използваме отсъствието на шефа на компанията Саня Армутлиева и се наместваме в кабинета й, за да си говорим. В екзотичните очи на DARA горят предизвикателни луди пламъчета, на лицето й нахално танцуват трапчинки, които още повече подчертават усмивката й, директна е и не играе роли. Не е изненадана от успеха си, защото знае колко му е посветила. Дори не й минава през ума да скромничи и да разправя неща от типа на „Ама, моля ви се, какви звезди в България!“. Станала е в 7, ходила е на снимки, после на уроци по пеене и сега идва директно на интервю. Извинява се за 10-те минути закъснение. Изведнъж се сетила, че е забравила да закуси. Часът, между другото, е 16.

Чудесен режим! Първо хранене за деня – в 16 ч. Браво на теб!

Е, преди това изпих два фреша, макар че фрешовете не са закуска. През последните няколко години си създадох доста навици, които ми помагат да се справям с ангажиментите си пълноценно и навреме. Много важен навик е човек да се храни редовно, но точно него още не успявам да усвоя.

Нямаше ли нужда от енергия за снимките, за уроците?

Нужна ми беше, да. Ето сега закусих и енергията се появи. Така се появи, че директно… ми се приспа. (Разсмива се.) Това е нормално – станала съм в 7 все пак. Искам да си създам навик да хапвам по малко през два часа. Така няма следобед да се нахвърлям и да поглъщам големи порции храна, защото съм озверяла от глад вече, и после да ми се приспива. Съвсем доскоро бях на житен режим и в момента се захранвам. Затова не можех да си взема нещо от мола, където бяха снимките, пък и не е хубаво да ям такава храна. Захранването обаче си е пипкава работа – не може олио, не може черен пипер, трябва да си супер внимателен.

А, аз с жени не говоря.

Защо?!?

(Разсмива се шумно.) Ами така, по-приятно ми е с мъже. При жените има много завист. Въпреки че и при мъжете има завист. Виж, нося си червен конец на ръката. И друг ритуал си имам – мажа се с един специален крем с пало санто (palo santo – свещено дърво, което расте във Венецуела, Перу, Гватемала и се използва за кадене, а маслото от него – за ароматерапевтични цели). Вкъщи имам и ароматни пръчици от пало санто. Но знаеш ли кое най-много ми помага да съм балансирана – медитацията.

Отдавна ли практикуваш?

Като бях дете, веднъж приятелките ми ме питаха как така все съм  щастлива. Казвах им, че около мен има едно светещо яйце, което ме пази. Сега тази защита я постигам чрез медитация. Ако се концентрираш добре, можеш да медитираш навсякъде. Много е важно как дишаш, за да успяваш да контролираш притока на въздух. Ако се чувствам зле, преди да изляза на сцена, дълбокото дишане и медитацията ме успокояват, много бързо ме вдигат. Например миналата година по време на „Капките“ (телевизионното шоу „Като две капки вода“ – б.р.) три пъти излязох да пея стегната от притеснение и на четвъртия си казах: ей сега ще седна и ще се надишам! Сядах на столчето преди асансьора, дишах 10 минути – дълбоко диафрагмено дишане – и притеснението изчезна. Тази практика ще работи за всеки, сигурна съм.

Никога не си ми изглеждала като човек, който се притеснява. Напротив, винаги внушаваш самоувереност.

Притеснявах се, защото това не бе „шоуто на DARA“, трябваше да се превъплъщавам в други изпълнители. В един момент просто си казах: ти трябва да си този, другият артист, с неговото его, с неговото шоу. Затова – надишваш се, успокояваш се и излизаш като него, не като себе си, и мачкаш! И всичко стана толкова по-лесно. Там напрежението е огромно. Аз репетирах абсолютно всеки ден. Исках да дам всичко от себе си и да взема всичко, каквото мога, а това винаги изисква зверска кондиция, концентрация и въобще – да си на макс! 100% подготовка, иначе не става.

А пандемията как ти се отрази? Затварянето, спирането на участията.

Седиш си вкъщи и бачкаш – няма барчета, няма приятелчета! Няма!

Ти по принцип имаш ли време за барчета и приятелчета?

Опитвам се да отделям време за себе си, въпреки всичките си ангажименти. Пандемията уж ме освободи от повечето от тях, но всъщност не стана така. Точно тогава участвах в „Капките“ и се отдадох изцяло на шоуто. Когато всичко свърши, си дадох малко почивка, защото имах нужда. После заснех клипа към парчето „Ай Ай“, ходихме на наградите на БГ Радио, дойде лятото, имаше участия и… после пак ни затвориха. Вече усещам огромната липса на сцената и на контакта с публиката. Най-вече на публиката. Правих през април или май миналата година онлайн концерт, беше много странно – пееш, говориш, срещу теб само една камера...

Гледах отново първия ти кастинг в „X Фактор“. Излъчваш самоувереност още оттогава, макар че си дете, на 16.  

Всеки човек има избор какво иска да даде на хората, как да се показва пред света. Това, което показваш, го проектираш върху другите. От много малка надъхвам хората около себе си – да са самоуверени, да вървят напред. Невинаги самата аз се чувствам така, но в такива случаи гледам да не го показвам, а си взимам почивка и обмислям нещата насаме. Или както стана с „Капките“ – намерих начин да променя състоянието си чрез дишането. Не мрънкам, а се съсредоточавам и действам.

Кой те е научил на това?

Такъв ми е характерът. Притеснявам се понякога, но почти винаги успявам да превърна притеснението си в смях и в шеги. По-добре така обаче. На някои хора това им се струва странно. Не, не съм странна. Просто вас ви е страх. Мен не ме е страх, нито ме е срам да изляза на сцената, да я прегърна тази сцена, да говоря пред цялата публика. Който го е страх или срам, той се затваря в черупката си.