Връзката им излиза наяве благодарение на режисьора Стивън Фриърс, който в онези невинни медийни години без социални мрежи, даващи възможност на скандалните новини да отекват месеци наред, си позволява да каже в интервю за The New York Times, че бракът на Джон Малкович вече се разпадал, когато актьорът се влюбил в Мишел. Въпреки самоувереността си Малкович не бил свикнал с вниманието на красавици като Пфайфър и фактът, че усетил интерес от нейна страна, го поразил като гръм от ясно небе. „Не можех да повярвам, че жена като Мишел Пфайфър изобщо говори с мен.“

Това са най-тежките снимки в живота и на двамата. Мишел никога не коментира връзката си с Малкович, но пред Vanity Fair казва, че е преживяла три нервни кризи през снимачния период на „Опасни връзки“, като според други източници дори се e наложило да извикат психоаналитик на терен. Мишел развила необяснима сценична треска, идвала на снимки с подпухнали от плач очи, изживявала мъчително всяка сцена, всеки дубъл, като се заричала никога повече да не застане пред камера. След края на снимките подала молба за развод. По-късно и тя, и Питър Хортън обясняват развода си по тривиалния за Холивуд начин: „Оженихме се млади, още деца, след това пътищата ни се разделиха…“ и т.н. Истината обаче е известна на всички – любов като на кино.

От своя страна Джон Малкович издържал мъжки снимките, развел се със съпругата си, актрисата Глен Хидли, с която били женени вече шест години, и в продължение на седем години се оттеглил от живота, като през първите две дори отказвал всякакви предложения за работа. В крайна сметка също опрял до психотерапевт и, както сам признава пред Rolling Stone, той му спасил живота. В интервюто актьорът коментира самоубийствените мисли и макар да не потвърждава, че е имал такива, определя състоянието си като тежка депресия, която се задълбочила от неспособността му да се разплаче. А по думите му, когато най-сетне се разплакал, плакал в продължение на година и половина. Твърди, че му е отнело много време, за да се освободи от чувството за вина и от зависимостта си от мнението на приятелите и семейството си и просто да си живее живота.

Бившата му съпруга успешно подхранвала чувството му за вина, като публично го определила като човек, в който са вкоренени всички злини. За състоянието му тогава знаели малцина, а режисьорът Стивън Фриърс споделя, че „дори за мъж като Джон, който се наслаждаваше на лошото си поведение, това бяха тежки времена“.

Пфайфър коментира единствено собственото си състояние с думите, че до този момент – до снимките на „Опасни връзки“ – тя е живяла, контролирайки здраво всеки аспект от живота си и подчинявала цялата си енергия на кариерата си. И точно около филма, когато е в навечерието на 30-ата си годишнина, й се приисква да разбие собствената си клетка, да наруши собствените си граници, да се почувства свободна от самата себе си. „Изведнъж разбрах, че това не е поредната генерална репетиция, че това е… животът ми.“

Защо не се получава между Мишел Пфайфър и Джон Малкович е въпрос, на който няма отговор. Всеки от двамата се смята повече за потърпевш, отколкото за виновник за раздялата. Така или иначе едно е сигурно – в тази опасна любовна история има много страст и най-вероятно именно страстта унищожава  всички мостове помежду им, всякаква възможност да изградят връзка. И за двамата обаче „Опасни връзки“ си остава един от най-добрите филми в кариерата им, а Мишел дори получава първата си „Оскар“ номинация. Следващите роли и на двамата са ударни и също незабравими – той участва в „Чай в пустинята“ на Бернардо Бертолучи и вече наистина се превръща в една от най-големите звезди на независимото кино през 90-те години на миналия век. Пфайфър се снима в „Невероятните Бейкър Бойс“ на Стив Клоувс и получава втората си номинация за академичната награда.