През декември м.г. се навършиха 130 години от рождението на един от най-колоритните български художници и любимец на публиката. Националната галерия отбеляза годишнината с изложбата „Никола Танев. На път“ (куратор Иво Милев). Чрез архивни документи, скици и живописни творби от фондовете на Националната галерия и от колекцията на Неделин Петров изложбата маркира географията на Таневите пътувания. Експозицията, която продължава до 28 март, е съпроводена от ценно албумно издание: илюстративният материал е допълнен със спомените на Никола Танев и снимки от архива на НХГ.

Няма друг български художник пътувал толкова, колкото Никола Танев, още повече – превърнал пътуването в начин на живот. Жизнен, лъчезарен, пълен с любопитство, воля и енергия – толкова различен от често дезориентираните, повече мрачни, меланхолични, сантиментални свои съвременници. „Спомените“ му, написани увлекателно, живо, с лекота, всъщност така, както той рисува, са по същество пътепис.

Силно европоцентричен, за него не съществува нищо достойно за внимание извън границите на Европа. За приблизително четирийсет години обикаля Париж, Венеция, Рим, Милано, Брюксел, Амстердам, Берлин, Мюнхен, Бон, Кьолн, Хамбург, Лондон, Стокхолм, Виена, Варшава, Краков, Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ и т.н., и т.н., стига най-много до периферията на Ориента. Преброжда цяла България: Подбалкана, Тракия и Родопите, Черноморието и Добруджа, навсякъде където има нещо достойно за наблюдение, всяко едно старинно градче или запазено село – той е там, за да види, да рисува, да документира.

Танев пътува всякак: стотици километри пеш, с кон, с муле и катър, с велосипед и автомобил, с военни камиони и обози, с влакове и самолети, с лодка и параходи… Няма транспортно средство, което да не е използвал. Докато пътува, наблюдава, рисува, скицира, живописва, изпраща стотици писма, много от тях чудесно илюстрирани, води подробни визуални дневници, фотографира, а после старателно реди и надписва снимките в албуми.

Танев пътува, за да се образова, да общува с хора, да посещава театри, опери, циркове, галерии и музеи. Пътува, за да излага и продава картините си – пътуванията са основният му източник на вдъхновение и доходи; пътува, за да се забавлява, понякога пътуването е бягство, опит да започне на чисто, повечето пъти то е радостно, понякога тъжно връщане към отминалото.

Пътуванията му започват твърде рано: роден в Свищов, ненавършил три години, той се мести заедно със семейството си в Шумен, после в София. И тук не спират, движат се: Княжево, Захарна фабрика, центъра. Преди още да завърши гимназия, предприема първото си самостоятелно пътуване до Париж. В Ноази льо Гран, в професионално печатарско училище, прекарва няколко години, но се връща в България. Страдал доскоро от дълбока носталгия по домашна София, сега е потънал в дълбока меланхолия. Разбира, че Париж е заседнал дълбоко в душата му и на всяка цена трябва да се върне там или да умре.

Още малолетен, заедно с братчето си Методи, с неуредени документи, отново тръгва на път. Дребното мургаво момче с багаж, състоящ се от „Клетниците“ на Виктор Юго, римски и византийски монети, глинени статуетки от неговия „музей“, блок за рисуване и цветни моливи, минава през Лом, Будапеща, Виена, Лозана с крайна цел Париж. Рисковано, но и изпълнено с щастливи случайности, сякаш една благосклонна съдба го направлява, това ранно пътуване е образец за всички останали. На австрийския параход по Дунав той се запознава с капитана и неговата съпруга. Танев е общително и чаровно дете, говори свободно румънски и френски, а те, вече застаряващи, нямат собствени деца. Възхитени са от него: от таланта му (изкуството винаги ще му помага – и сега, и в бъдеще), от смелостта му, от зрелостта му, нетипична за годините. Капитанската двойка припознава двамата братя като свои и те тръгват с тях, стигат Виена в големия и красив капитански дом на Дунава. Глезят ги, отрупват ги с подаръци, повече от един месец малките Таневи остават с тях, но нито хубавата Виена, нито привързаността на тия мили хора може да спре устрема им за Париж.

Никола Танев ще търси и ще знае как да получава любовта на хората. Одобрението на околните, тяхната искрена възхита от него и способностите му ще бъдат винаги негови стимули, а загуби ли ги – светът се смалява, става сив, студен и неприветен за малкото момче, каквото Никола ще остане цял живот.

При повторното си отиване във Франция той ще срещне своята първа истинска покровителка – тант Жанет. Тази млада, стройна, красива жена, вдовица на 35 години, задълго ще стане негова вдъхновителка и в крайна сметка негова любовница. Когато се виждат за първи път, той е 16-годишен – дребно набито момче, с детски чар и игриви сивозелени очи, като че ли безпомощен, човек, на когото ти се иска да помагаш. Никола познава чара си и разчита на него. В красивия и богат парижки апартамент на тант Жанет ще прекара най-щастливите си юношески години. От нея ще получи първия си комплект маслени бои, тя ще го следва в първите му художнически похождения из кейовете на Сена, ще бъде пръв негов ценител и меценат. Танев кандидатства в Академията за приложни изкуства и е приет. С финансовата поддръжка на семейство Реноар (новите собственици на печатарското училище в Ноази льо Гран) той има самостоятелна квартира в Париж – ателие, както я нарича – в близост до Академията, където обикновено вечер го чака любимата Жанет.