Да бъдеш поканен на чай при индийската посланичка Пуджа Капур е удоволствие и тържество на сетивата. Представете си резиденцията и в полите на Витоша с панорамна гледка към София, в която погледът спира и си отпочива. Посланичката е облечена с пурпурнолилаво сари от дантела. Прилича на красиво ярко цвете в този сив сезон. Носи пищни златни обици Chandelier. Усмивката и е топла, шегува се, често се смее. Създава усещането, че срещата ни е празник. Кокетна е.

Представям си я как хвърля поглед крадешком в красивото кристално огледало на входа, разположено между две впечатляващи дърворезби, когато минава оттам. Може и да не го прави, но във въздуха около нея като малки искрици танцува усещането, че животът е радост. Сядаме в приемната и виж ти, не само възглавниците на дивана и на фотьойлите са в същия пурпурен цвят като сарито на посланичката, а и орхидеите по прозорците. Колорита на обстановката допълват разноцветни статуетки от стъкло Мурано – кученца, делфини, топки, фигури от кристал, порцеланови вази. Пуджа Капур ни развежда и обяснява:

Това са мои лични колекции. Имам предмети на изкуството от цял свят – Франция, Великобритания, Белгия, Германия, Чехия, Индия, много стъклени фигурки от Мурано и Walther Glass, кристални на Swarovsky, Baccarat, Val Saint Lambert, Bohemia, Tiffany & Co, рисуван порцелан на Versace-Rosenthal, Goebel и такива, които не са на специален дизайнер или фирма. Ценя и бронзови статуетки, и дърворезби. В дома на моите родители имаше подобни колекции и може би затова ме радват толкова. Картината „Целувката“ на Густав Климт ми е любима. Нейна репродукция висеше над леглото ми, когато учех в Париж.

Колко време сте живели в Париж?

Три години. Учих във Френското национално училище за администрация. Две години след като ме приеха, в него постъпи и Еманюел Макрон. Завършили са го повечето френски президенти. Много е елитно. Всеки клас си избираше име и макар практиката да беше да не се избират имена на живи хора, ние бяхме много вдъхновени от Нелсън Мандела и избрахме неговото име. Той дойде на завършването ни и имаме гигантска групова снимка, на която сме сто и двайсет ученици и той. Аз съм точно зад него на снимката. А след като завърших училището, работех и в дипломатическата служба.

Предполагам, че сте изкушена от модата не само защото сте живели във френската столица, но и като гледам прекрасната ви рокля. Обиците ви също са впечатляващи.

Модата е любимото ми изкушение. Поддържам две линии в гардероба си – имам индийски и западноевропейски тоалети, като се започне от строго официални до ежедневни. И ги обновявам редовно. На горния етаж имам две гардеробни, подредени от стена до стена, от пода до тавана. Купувам или нося това, което импонира на вътрешното ми усещане за стил. За мен той е по-важен, отколкото тенденциите. Понякога са странни. Обръщам внимание на кройката, цвета, материите, декорациите.  Сарито, с което съм облечена, е правено в Индия, но с френска дантела. Прасковената рокля, която ще облека също за снимките за списание EVA, е на младата индийска дизайнерка Дивия Гупта Ахуя. Тя е завършила Института за мода и технологии и от няколко години има бизнес в Делхи. Открих неин магазин случайно и буквално се влюбих в тоалетите, които прави. Купувам от нея често и по много. Любимият ми френски дизайнер е Кристиан Диор. А обиците ми са с любимата ми форма, от бяло злато с диаманти и рубини. 90% от диамантите на света минават през Индия. При нас ги обработват. Обичам сама да си ги купувам и имам колекция, но по-голямата част от нея е в Индия.

Кои са любимите ви места в Париж?

Аз живеех в шестнайсети район. Той е най-изисканият. Мои съседи бяха семейство Ротшийлд и Щефи Граф. Да си млад в Париж е фантастично преживяване. Това е най-красивият град в света, с най-славния шопинг, с най-добрите дизайнери, с удоволствието от естествено вродения шик на парижани, с най-хубавите парфюми, приказната френска кухня. Където и да седнете, и в най-малкото кафене да е, няма да бъдете разочаровани от храната. Тя винаги е фантастична. Един от любимите ми ресторанти е La Closerie de Lillas, много модерен и изискан. В него са ходели Хемингуей, Пикасо, Верлен. Харесвах и La Coupole, където предлагаха много вкусна френска кухня.

Предполагам, че и в училището, и в дипломатическата служба сте имали интересни срещи?

По-интересни бяха срещите ми в Лондон. Имам много приятен спомен от едно следобедно събиране за първите дами на страните от Г-20. Съпровождах съпругата на нашия премиер. Беше впечатляващо. Когато влязохме, три дами, сред които Мишел Обама и съпругата на австралийския премиер ми направиха комплименти за моето сари. Беше толкова мило! Домакиня ни беше съпругата на британския министър-председател. Специално за нас беше организирано представление на балета „Жизел“, авторката на „Хари Потър“ Джоан К. Роулинг ни чете откъс от новата си тогава книга. Марио Тестино снимаше на събитието.
Като във филм.

Случвало ми се е кралицата да ме покани на градинско парти. На филмовите премиери идваха много личности от върховете на световния бизнес, световноизвестни писатели, легендарни модни дизайнери, всякакви филмови звезди.

В Лондон сте се запознали и със съпруга ви.

Да. Още живеех в Париж и пътувах дотам да гледам мюзикъли. Срещнахме се по време на подобно излизане за мюзикъл с приятели. Тогава не му обърнах много внимание. Той ми се обади след това и предложи да излезем. Не се случи нищо особено. Когато се прибрах в Париж, ми писа няколко пъти, аз не отговорих. И по време на едно пътуване до Лондон след две години за един академичен проект му звъннах с предложение за вечеря. Тогава започнахме да се опознаваме. След няколко месеца ме покани в Лондон, заведе ме на мюзикъла „Кралят и аз“, познаваше тази моя слабост, беше взел най-добрите места. На следващия ден бяхме на матине на „Фантомът на операта“. И тогава си казах – това момче заслужава внимание. Предложих му да дойде в Париж. Няколко месеца по-късно ми предложи брак. И аз приех. До деня на сватбата ни не е имало среща, на която да пропусне да дойде с букет цветя.

Много се говори за пищността на индийските сватби. Разкажете за вашата.

В Индия сватбите са колкото лични, толкова и обществени, и социални събития. Моята продължи около пет дни в хотел с пет звезди и две хиляди гости – целият каймак на Делхи. Баща ми работеше в Индийската служба за администрация и тогава беше с ранг на заместник-министър. Всички етажи на хотела бяха пълни с гостите на моята сватба. Тя започна с тъй наречената Церемония на пръстена, чийто домакин е семейството на младоженеца, на което семейството на булката дарява много подаръци. На следващия ден имаше церемония, на която семейството на младоженеца подарява много подаръци на булката. И двете събития са големи, с най-разкошните цветя, има много хубава музика, фантастична храна. Вечерта преди сватбата е по-неформална. Има музика и танци, но всяка от страните – на младоженеца и на булката, я празнува отделно с роднини и приятели. Има храна и алкохол, забавно е. На сутринта в деня на сватбата следва ритуална церемония, на която вуйчовците (братята на майката) носят дарове например куркума и др., с които украсяват булката. Вечерта е сватбата. Ние започнахме с вечеря от осем до единайсет, на която дойдоха две хиляди души. А в единайсет и половина беше церемонията със свещеника, защото това беше часът, който беше изчислен от астролози за подходящ. На церемонията бяха двете семейства с по-широк кръг роднини – братовчеди, чичовци, лели. И след това отиваш в дома на младоженеца, където неговото семейство е организирало прием с избрани от тях гости и някои от страна на булката.