Разкажете повече за мъжа ви и за сина ви.

Мъжът ми се казва Ашвани. Живее в Лондон, занимава се със счетоводство в Ситито, а преди работеше в инвестиционна банка. Синът ми също е в британската столица. Седемнайсетгодишен е, името му е Акаш, което означава „небе“. Учи в пансиона Harrow, в който са завършили нашият премиер Джавахарлал Неру и Уинстън Чърчил. Акаш винаги е бил много надарен. Пали се по технологии, икономика, финанси, занимава се с програмиране от седемгодишен. Интересува се от английска литература и е в отбора по дебати в училище. Според мен е умен, красив, интелигентен, чувствителен и умее да се изразява добре. Всеки родител би бил горд с такова дете.

Как се справяте да бъдете майка, съпруга и дипломат от кариерата?

Не се справям – усмихва се. – Това е най-трудното нещо, пред което съм се изправяла. Работата ми доминира. Синът ми до тринайсетгодишен пътуваше с мен, аз съм служила в Париж, Лондон, Куала Лумпур, Брюксел, Делхи и София. Имам късмет, че успя да дойде в България през август. Аз летях до Лондон през септември, но не се виждахме с него, за да не му се налага да е в карантина и да не може да ходи на училище. Трябваше да отида отново за Коледа и Нова година, но обявиха локдаун. Спряха полетите. Два дни по-късно бяха разрешени, но авиолиниите не можаха да наваксат. И след това локдаунът в Лондон се задълбочи. Така че останах тук сама. Пандемията от Ковид е голямо предизвикателство на много фронтове. Разболях се от коронавирус. Мисля, че беше на психологическа основа. Накратко да отговоря на въпроса ви – все още търся баланса между личния ми живот и работата. Нещата се подобряват и по отношение на времето за мен самата, и на това за съпруга ми и сина ми. Срещаме се онлайн и се стараем да прекараме колкото е възможно повече качествено време заедно.

Какво ви е най-приятно да правите със семейството ви?

Достатъчно ни е да сме заедно. Приятно ни е да гледаме филм, някое шоу по телевизията, да пътуваме, да изследваме нови хубави места, култури, да ходим на шопинг, да опитваме различна кухня. Това ни обогатява. Много харесвам една мисъл на писателя от индийски произход Пико Айер: „Пътуването е като любовта, най-вече заради приповдигнатото състояние на осъзнатост, в което сме внимателни, възприемчиви, обезоръжени от емоции и готови да се променяме. Именно и затова най-хубавите пътувания, както и най-хубавите любови реално никога не свършват“.

Името ви означава „молитва“, нали?

Да. В Индия всяко десетилетие има нови модни имена. Когато съм се родила аз, имало много известен филм, в който героинята се е казвала така. И много момиченца, родени тогава, са били кръстени на нея. А тя, както главните героини в повечето индийски филми, била сама и намерила любовта на живота си. Фамилията ми Капур означава камфорово дърво, което мирише много приятно. Ние го горим, когато се молим. Все пак аз не произхождам от много религиозно семейство.