От 1901 г. насам ежегодно се връчват Нобеловите награди за постижения в науките, литературата и за мир. За първи път в историята признанието споделиха две жени: професорката по биохимия в Калифорнийския университет Бъркли Дженифър Даудна и френската микробиоложка Еманюел Шарпантие.

Родена през 1985 г. във Вашингтон, Дженифър Даудна е отраснала в Хавай, където баща й – доктор по английска литература – преподава в Университета в Хило, а майка й – завършила педагогика и азиатска история – е учителка в местен колеж. Домашната им библиотека е пълна с книги с популярна наука. Подарък за рождения й ден в шести клас решава посоката, в която Дженифър ще поеме. Книгата за откритието на структурата на ДНК The Double Helix импонира силно на любопитството и желанието й да изследва и да разбере механизмите, които движат живота. Биологията и математиката са любимите й предмети в училище, обожава часовете на учителя си по химия. В лятото преди да завърши колежа „Помона“, работи в лабораторията на Дон Хемес – авторитетен миколог в Хавайския университет в Хило Хавай. Защитава докторат в Харвард върху рибонуклеиновата киселина (РНК) под ръководството на Джек Шостак – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина за 2009 г.

Даудна е професор по химия, молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ, и изследователка в медицинския институт „Хауърд Хюз“. Автор е на над 200 научни труда. През 2015 г. сп. Time я нарежда заедно с Еманюел Шарпантие в класацията за 100-те най-влиятелни личности в света. Двете се запознават на конференция в Пуерто Рико през 2011 г. и започват да работят заедно.

Малка и фина, с тъмни, почти черни очи, Еманюел е отраснала в Ювиси-сюр-Орж – малък град до Париж. Като дете свири на пиано и учи балет, но е категорична, че когато порасне, иска да се занимава с нещо, което да допринесе за напредъка на медицината. След гостуване на своя леля, мисионерка в манастир, добавя към мечтата си желанието да работи в красива среда и в усамотение. Завършва биохимия, микробиология и генетика в университета „Пиер и Мария Кюри“ в Париж, защитава докторат в института „Пастьор“ с проект, изследващ молекулярните механизми с роля в антибиотичната резистентност.

Амбицията й я води извън Франция, за да събере различен опит. Работи в 9 различни института в 5 страни, сред които САЩ, Австрия, Швеция. Според колегите си е толкова богата на идеи, че може да създаде лаборатория и в пустинята. През 2018-а основава независимия отдел по патогени в института „Макс Планк“ в Берлин.

Шарпантие открива молекулата tracrRNA, използвана от някои бактерии за защита чрез разделяне на заразна ДНК. След това обединява усилия с Даудна за пресъздаване на тази дейност, подобна на отрязване с ножица. Това откритие дава ключ към лечението на много генетични заболявания. То е признато и отличено още през 2016 г. от международните награди на L’Oréal-ЮНЕСКО „За жените в науката“. През 2020 година е удостоено и с Нобелова награда.

„Наградата е връчена за разработването на метод за генно редактиране и възможността за пренаписване на кода на живота“, анонсират от Нобеловата комисия. Според проф. Пернила Витунг Стафсхеде, член на Кралската шведска академия и на Нобеловия комитет по химия, тази технология има революционно въздействие върху науките за живота, допринася за разработването на нови терапии срещу рака и може да осъществи мечтата за лечение на наследствените заболявания, да се използва при лечение на диабет и шизофрения, за отделяне на вируса ХИВ от заразените Т-лимфоцити. Приложима е и в хранителната, и в земеделската индустрия за по-високи и качествени добиви, както и за създаване на нови пробиотични култури.

Дженифър Даудна разбира новината за Нобеловата награда в 2,53 ч. през нощта на 7 октомври 2020, когато журналист я търси за коментар. „Много пъти са ми казвали, че момичетата не се занимават с химия и че жените не правят наука. За мой късмет реших да игнорирам тези коментари. Кой би повярвал, че бактериална имунна система ще се превърне в световна трансформираща технология за генно редактиране? Но ето ни тук и сега.“

С Даудна и Шарпантие жените, удостоени с Нобелова награда по химия, стават седем. Наградата се връчва със златен медал и премия от милион и сто хиляди долара. Тази година сумата бе увеличена заради инфлацията. Двете лауреатки ще си я поделят поравно.