Уитни Хюстън: най-добрият си приятел и най-лошият си враг

Ще те възвисят, за да те стъпчат, предупреждава Уитни Хюстън майка й Сесилия. В живота си Уитни вижда и най-доброто, и най-лошото, вкусва от сладостта на славата и горчилката на падението. Има си и личен злодей – съпругът й Боби Браун. В историята на музиката обаче ще остане Гласът й. Определят го като три октави и една нота, с която говори на Бога.

Адриана Попова 30 October 2020

Снимка: getty images/guliver

 

Не е прилежна ученичка. Често се случва да облече униформата си сутрин, но вместо в клас да се озове в близкия „Дънкин донатс“, където да убие час-два в спор с продавача на понички как точно се приготвя свестен ягодов шейк. Когато запее със затворени очи в баптистката църква в Нюарк обаче, хората стават от местата си, крещят, някои припадат. За мнозина крехкото, облечено в бяла роба момиче е доказателство за съществуването на Бога.

Уитни е силно вярваща, понякога в стаята си говори дълго с някого, а когато я попитат с кого, отговаря – с Исус. Така е възпитана от майка си, Сиси Хюстън, легендарна беквокалистка на Елвис Пресли и Арета Франклин и диригентка на църковния хор. До края на живота на Уитни тя ще се опитва да дирижира кариерата на дъщеря си и ще стои близко до нея в добро или лошо, за добро или лошо. Майката и бащата са разделени, така че Уитни и двамата й братя растат със Сиси. С течение на времето братята ще се превърнат в истински търтеи, които живеят на гърба на прочутата си сестра. Посвоему ще й се отблагодаряват – тя винаги ще може да разчита на тях да я снабдят с наркотици.

Не е ясно кога Уитни е изпушила първия си джойнт, но на 14 вече опитва първия си кокаин. В квартал като нейния дилърът е зад първия ъгъл, а и някак си е в реда на нещата тийнейджърите да употребяват. Дали мама Сиси знае?

В забежките си Уитни има компания. Робин Крофърд от училищния баскетболен отбор живее в същия квартал и двете стават неразделни. В наскоро излязла автобиография „Песен за теб“ Робин разказва надълго и нашироко за отношенията им и признава нещо, за което години наред медиите тормозят Уитни – че двете са били и интимни приятелки. Певицата обаче никога не признава открито, че е гей. След Робин тя няма друга приятелка, може би защото семейството й набива в главата, че това е грешно и ще попречи на кариерата й. Татко Джон Хюстън дори плаща на бияч да строши ръцете и краката на Робин, за да я накара да стои далеч от дъщеря му. Побоят така и не се случва. Но започват проблемите на Уитни с мъжете.

Първият е Джърмейн „Джи“ Джексън, братът на Майкъл. Той иска да запише дует с набиращата скорост млада певица. Гласът на Уитни обаче напълно затъмнява пеенето на Джърмейн, който от професионална ревност казва, че не иска Уитни да се възползва от славата му. Двамата си правят срещи по хотели. Джи е женен, но, разбира се, твърди, че е нещастен в брака си. Говори за любов, но постепенно обажданията му се разреждат. Уитни разбира, че се е влюбила в грешния Джексън. В края на краищата повечето момичета на нейната възраст искали да се оженят за Майкъл, а не за Джърмейн.

През 1985 година излиза първият албум на Уитни, който бързо я превръща в сензация. Снимката на корицата показва една почти неразпознаваема днес млада жена, с опъната назад коса и без характерната високоволтова усмивка. В звукозаписната й компания „Ариста“ смятат, че Уитни изглежда твърде черна и недостатъчно приветлива. Налагат й да си сложи екстеншъни. Тя се подчинява. Никога не е имала самочувствието на страхотна красавица. В проблемните тийнейджърски години дори намира торса си за твърде къс, талията – висока, коленете – „извъртени“. Въпреки „очевидните“ й недостатъци, когато е на 17, ловец на глави от модна агенция я спира на улицата. Тя става първият чернокож модел, появил се на корицата на списание Seventeen. Всъщност първите й спечелени пари идват точно от моделство, но тази работа не й харесва. По-точно, ненавижда я. Не й харесва как фотографите и стилистите обсъждат моделите пред тях с безчувствени и обидни думи. Не й харесват как стилизантите превръщат косата й в лепкава каша, за да се угоди на великите хрумвания на нафуканите фотографи.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР