Тази година щеше да е важна за Уитни Хюстън. През февруари в Шефийлд, Великобритания, започна поредното й турне, което трябваше да мине през Шотландия, Швейцария, Украйна, Беларус, Русия и да завърши в Швеция, след което от Европа да се прехвърли през океана в Щатите. Ковид попречи на плановете на Пат Хюстън, мениджър на турнето и леля на Уитни, но още преди развихрянето на пандемията отзивите не бяха добри.

Осем години след смъртта на Уитни концертите включваха появата на нейна холограма, която, движейки се малко дървено по сцената, изпълнява големите й хитове като „How Will I Know“ и „I Will Always Love You“, с живото присъствие на беквокалисти и танцьори. Холограмата на Уитни не е прецедент – такава беше направена на Кари Фишър за „Rogue One: История от Междузвездни войни“, за Рой Орбисън и Мария Калас.

Публиката обаче недоволстваше от несъразмерното тяло, което изчезваше и се появяваше сякаш от „отвъдното“ за поредната песен, от несъответствието между движенията на устните и текста на песните. Чуха се мнения, че отново експлоатират Уитни, която и приживе изхранваше цяла орда роднини и използвачи. Оставете я да почива в мир, беше преобладаващото мнение за постмортем турнето на певицата.

Парадоксално е, че великата Уитни с нейните над четиристотин награди, сред които шест „Грами“, две „Еми“, трийсет награди на сп. „Билборд“, двайсет и две Американски музикални награди, заради които е вписана в Книгата на Гинес, с изтощителните, но изключително печеливши турнета, неколкократно е на ръба на фалита. Не само защото харчи лудо, а защото на неин гръб живеят майка й, баща й, двамата й братя със семействата, чичовци и лели, братовчеди, мъжете в живота й, всевъзможни организатори, мениджъри, помощници и помощници на помощниците. Ако не пееш, ти и дъщеря ти ще останете на улицата, е тяхната мантра. Дори когато е изтощена – от концерти, от наркотици, от любовна мъка, тя е тласкана да работи и работи, защото хората около нея се нуждаят от парите й. А парите имат чудното свойство да свършват.

Може би затова на 11 февруари 2012 година тя наема апартамент полулукс в хотел „Бевърли Хилтън“ в Бевърли Хилс – малък хол, спалня и баня. Регистрира се под чуждо име. Вечерта е канена на парти у дългогодишния си продуцент Клайв Дейвис, където щели да присъстват Том Ханкс, Тони Бенет, Нийл Йънг. Но така и не се появява. Малко след три следобед асистентката й, която била излязла да купува къпкейкове, я открива по лице в хотелската вана. Викат бърза помощ, екипът се опитва да я съживи, но в 15,55 калифорнийско време я обявяват за мъртва. На масата в хола има чинии от румсървиза, бутилка бира и отворено шампанско. В банята се търкаля лъжица с полепнали бели кристалчета.

След половин час в хотела настъпва малък ад. Пристигналите по спешност роднини плачат. 18-годишната дъщеря на Уитни, Боби Кристина, настоява да я пуснат при майка й. Пат, лелята, която по-късно ще организира холограмното турне, изпада в истерия. Само певицата Даян Уоруик, братовчедка на починалата, се сеща да благодари на съдебния лекар, който установил смъртта. Няколко дни по-късно Шака Кан, на която Уитни някога е била беквокалистка, обвинява вампирите на шоубизнеса, които са замъкнали певицата в Лос Анджелис едва девет месеца след излизането й от рехабилитационна клиника. Тя не споменава име, но мнозина се досещат за кого става дума – за продуцента Клайв Дейвис.
След шест седмици експертите обявяват причината за инцидента. Уитни се е удавила заради адския коктейл от кокаин, марихуана, успокоителни и таблетки за кашлица, който е поела преди смъртта си, помагайки си с шампанско.

Така завършва всичко. А започва 48 години по-рано в Нюарк, недалеч от Ню Йорк, когато в семейството на певицата Сесилия и дребния общински служител Джон Хюстън се ражда дъщеря с прасковенокафява кожа. Уитни първо иска да стане учителка, после – ветеринар. Но на 11 години отваря устата си и оттам излиза Гласът. Така ще я нарекат, когато кариерата й катери върховете – Гласа.