Уди Алън - невинен до доказване на противното

Автобиографията на Уди Алън - "Apropos of Nothing" , предлага нова версия на скандала

Краси Генова 07 October 2020

Свирепата битка между бившите съпрузи Уди Алън и Мия Фароу продължава десетилетия и всеки от тях има собствена версия за любовта и децата – основните играчи в спомените им. Двамата отдавна си разменят словесни шамари чрез интервюта и книги.

Последния рунд започна Уди, който скандализира света и изнерви отново бившата си половинка с автобиографията си Apropos of Nothing. 84-годишният създател на филмови шедьоври като „Хана и нейните сестри“, „Съпрузи и съпруги“, „Полунощ в Париж“, „Манхатън“ и „Пурпурната роза от Кайро“ попадна в окото на бурята с решението си да извади на бял свят всичко лично в мемоари, които по предварителен договор трябваше да бъдат издадени от престижното нюйоркско издателство Hachette.

Новината за предстоящата му автобиография даде повод на Мия Фароу да поднови атаките си, стъпвайки на обвиненията в сексуално посегателство над осиновената им дъщеря Дилън. Скандалът, който разтърси Холивуд в началото на 2000 година, провокира две полицейски разследвания, които не намериха достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение срещу Алън. Оттогава насам обаче Фароу и двете й деца – Дилън, осиновена от актрисата и режисьора по време на 12-годишната им връзка, и Ронан Фароу (роден Сачъл, който е единственото биологично дете на Фароу и Алън), не спират словесната си офанзива и използват всяка възможност, за да напомнят недоказаното от съдебната власт посегателство над 7-годишната по онова време Дилън.

В случая Мия Фароу срещу Уди Алън истината се оказва с много лица, защото подобно роман на Джон Гришам попада в схемите на наранени човешки същества, които използват популярността си, за да раздават правосъдие. Именно така голяма част от американските медии коментираха спирането на автобиографията на Уди, когато първоначалният му издател Hachette се оттегли от сделката вследствие на натиск от сина му Ронан Фароу. Ронан е носител на престижната награда за журналистически разследвания „Пулицър“ за разкритията за холивудския продуцент Харви Уайнстийн, публикувани на страниците на вестник New York Times. „С огромно разочарование научавам, че моите издатели от Hachette са придобили права за издаването на мемоара на Уди Алън – проект, който много други издателства отхвърлиха с оглед на сексуалното посегателство на Алън срещу сестра ми Дилън. Вече ги уведомих, че издателство, което се държи по този начин, не е мой партньор!“, коментира Ронан в своя Туитър профил.

Последвалият пост на сестра му Дилън, замесена пряко в скандала, добави масло в огъня. „Това е поредното доказателство на какво са способни парите и силата на властта. Хвърлихме ръкавица на издателство Hachette и се надяваме те да отговорят достойно, като свалят предстоящото заглавие от своя каталог!“

Отговорът от страна на издателството не закъсня, защото в атаката се включиха и редови служители на компанията, които заплашиха да напуснат работните си места, ако на автобиографията на Алън се даде зелена светлина. В рамките на няколко дни след медийната атака на Ронан и Дилън Hachette излезе с официално писмо, в което заяви, че в името на справедливостта и от позицията си срещу сексуалните престъпления се отказва от правото си да публикува скандалната книга.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Десислава
07 October 2020, 16:54

Истината наистина е някъде там и затова опитът на автора на тази статия да наклони общественото мнение в полза на Уди Алън е твърде неуместен. Тонът на статията не е неутрален; начинът, по който са представени фактите също. Впечатлението, което авторът създава е за "лов на вещици" срещу Алън, започнат от една истерична бивша съпруга, готова на всичко да отмъсти. В подкрепа на това свое виждане, авторът се позовава на думите на Алън и на приключилото полицейско разследване, което не е установило наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление. Липсата на достатъчно доказателства обаче не означава сама по себе си, че престъпление не е извършено. Всеки, който има понятие от наказателно право, знае, че тези случаи са особено трудни за доказване, особено когато се отнасят до преслъпления, извършени преди много години. И точно, защото случаят може да се обобщи с аналогия на котката на Шрьодингер, е особено важно да се запази неутралитет, в който и двете гледни точки да бъдат представени пълноценно и безпристрастно. Има зашо западните медии да проявяват особено внимание кога и как коментират казуса "Уди Алън". Такова трябва да бъде отношението и у нас - не заради Уди Алън и неговата семейна дарама, която вероятно слабо вълнува българския читател, а заради чувствителността на темата за сексуално посегателство, което за съжление и в България се случва твърде често и много трудно се доказва. Жертвите на такива престъпления (и техните родители) следва да имат възможност да четат статии, в които желанието и мотивът им да получат справедливост, не се свежда до "грубите пръсти на отмъщението".
Разочароващо е, че "Ева" допуска такъв етически пропуск с тази статия.

ТВОЯТ КОМЕНТАР