Уди Алън - невинен до доказване на противното

Автобиографията на Уди Алън - "Apropos of Nothing" , предлага нова версия на скандала

Краси Генова 07 October 2020

 

Според някои коментатори цялата медийна атака е резултат от импулсивния характер на Мия Фароу, която не може да прости на Алън, че я е изоставил, за да започне интимна връзка с осиновената й дъщеря Сун-И. Аферата им скандализира света през 1992-ра, когато Алън снима филма си „Съпрузи и съпруги“ с участието на Мия Фароу. В автобиографията си Уди Алън представя своята версия по въпроса.

„Усетих, че пред себе си имам много умна, забележителна и привлекателна млада жена, която беше пълна с потенциал и готова да сподели всичко, стига някой да й подаде рамо, ръка, подкрепа и обич.“ Според режисьора в годините на съжителството му с Мия тя не показвала подкрепа или обич към децата си, което било причината синът й Тадеуш да посегне на живота си. На страниците на Apropos of Nothing Алън признава, че след като разбрала за аферата му със Сун-И, Мия Фароу направила края на снимките на „Съпрузи и съпруги“ истински ад под небето и го заплашила, че ще унищожи кариерата и живота му с нещо, което пази като тайно оръжие от няколко години.

Прави го почти веднага след раздялата им, като изнася пред медиите скандалната новина, че когато била на 7 години, осиновената им дъщеря Дилън станала жертва на непристойно докосване, което й нанесло трайни психически увреждания. В книгата Уди разказва своя версия на случилото се: „Мия беше бясна, че я напуснах, за да заживея със Сун-И, и използва всички оръжия. Разбирам болката, гнева и реакцията й. Но нищо от това не е вярно. Смея да твърдя, че вместо да живея в сърцата и мисълта на публиката, предпочитам да живея в моя апартамент!“.

Без да изневери на бруклинския си хумор, Уди Алън намести пъзела на живота си в 400 страници, които са предназначени и, до голяма степен, посветени на хората, които израстват с филмите му – в пряк и преносен смисъл. А истината е някъде там и е опасно превръзката на очите й да бъде намествана с грубите пръсти на отмъщението или пък на актуалното #metoo.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Десислава
07 October 2020, 16:54

Истината наистина е някъде там и затова опитът на автора на тази статия да наклони общественото мнение в полза на Уди Алън е твърде неуместен. Тонът на статията не е неутрален; начинът, по който са представени фактите също. Впечатлението, което авторът създава е за "лов на вещици" срещу Алън, започнат от една истерична бивша съпруга, готова на всичко да отмъсти. В подкрепа на това свое виждане, авторът се позовава на думите на Алън и на приключилото полицейско разследване, което не е установило наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление. Липсата на достатъчно доказателства обаче не означава сама по себе си, че престъпление не е извършено. Всеки, който има понятие от наказателно право, знае, че тези случаи са особено трудни за доказване, особено когато се отнасят до преслъпления, извършени преди много години. И точно, защото случаят може да се обобщи с аналогия на котката на Шрьодингер, е особено важно да се запази неутралитет, в който и двете гледни точки да бъдат представени пълноценно и безпристрастно. Има зашо западните медии да проявяват особено внимание кога и как коментират казуса "Уди Алън". Такова трябва да бъде отношението и у нас - не заради Уди Алън и неговата семейна дарама, която вероятно слабо вълнува българския читател, а заради чувствителността на темата за сексуално посегателство, което за съжление и в България се случва твърде често и много трудно се доказва. Жертвите на такива престъпления (и техните родители) следва да имат възможност да четат статии, в които желанието и мотивът им да получат справедливост, не се свежда до "грубите пръсти на отмъщението".
Разочароващо е, че "Ева" допуска такъв етически пропуск с тази статия.

ТВОЯТ КОМЕНТАР