В родината си тя остава сравнително непозната, въпреки че е голяма звезда на балета. Соня Арова е любимка на най-взискателния хореограф на всички времена Джордж Баланчин, на великия балетист Рудолф Нуреев, приятелка е на Боби Кенеди. Напуска този свят преди близо 20 години, но след нея остава легендата за едно ефирно присъствие на сцената, както и за голямата й любов с 24 години по-младия Тор Сутовски.

Животът на родената в България на 20 юни 1927 г. Соня Арова сякаш е излязъл изпод перото на американската писателка Джудит Кранц. Създателката на „Аз ще превзема Манхатън“, „Дъщерята на Мистрал“ и „Принцеса Дейзи“ може само да мечтае за толкова дълбока, многопластова и завършена героиня като софийската перла.

Родена в семейството на евреи като Соня Ерио, малкото момиченце е пленено от идеята за кариера на балерина. Притежава необходимите физически данни, пък и достатъчно хъс и амбиция, за да успее. Родителите й я записват в балетното училище в София, където още в самото начало преподавателят й усеща, че крехката Соня ще се превърне в изящен и всеотдаен артист. За разлика от другите деца тя винаги задава много въпроси и търси пресечни точки с героините си.

Уверен в звездното й бъдеще, учителят препоръчва на родителите й да направят всичко възможно, за да я запишат в балетна школа в Париж. За да финансира престоя на Соня и майка й във френската столица, бащата продава ценната си колекция от пощенски марки и така 11-годишното момиченце се озовава в престижната детска школа, създадена от руската балерина Олга Преображенская. Преподавателите й я обожават, а децата искат да са нейни приятели.

Времето лети неусетно до мига, в който по радиото не съобщават за предстоящо навлизане на германската армия в Париж. По спомените на съпруга й Тор, с когото имах възможността да се срещна преди повече от 12 години, всички учители в живота на Соня са били нейни ангели-хранители. След като българският й преподавател променя живота й с идеята за Франция, британският й учител по балет в Париж съветва майка й да напуснат незабавно френската столица. За да ги улесни, той им осигурява контакти в Лондон и дава от дрехите на сина си на малката Соня. Облечена като момче, тя се промъква на рибарската лодка, с която прекосяват Ламанша.

Годината е 1940-а, времената са опасни, но 13-годишното момиче се установява в приятелско семейство в Лондон и след две години вече е част от групата на International Ballet, а след още три – и звезда в Ballet Rambert и Metropolitan Ballet.

Съдбоносна е срещата й с американската балерина и хореографка Рут Пейдж, благодарение на която през 1962 година дебюта си на американска сцена прави руският балетист Рудолф Нуреев – в спектакъла „Дон Кихот“. Партнира му голямата надежда на световната сцена – Соня Арова, която с годините става и негова близка приятелка. Благият й нрав и лоялността й като приятел са причината да се сближи и с датския си колега Ерик Брюх.

Сценичните й партньорства с Брюх и Нуреев и до днес са пример за съвършено допълване в танците, а приятелството им е в основата на едно от най-успешните изяви на Нуреев, Брюх и Арова на сцената на Royal Ballet в Лондон.