Соня Арова - една българска роза до Рудолф Нуреев

Напуска този свят преди близо 20 години, но след нея остава легендата за едно ефирно присъствие на сцената, както и за голямата й любов с 24 години по-младия Тор Сутовски

Краси Генова 20 August 2020

Снимка: личен архив

 

„Наричаха ги тримата мускетари. Когато графиците им позволяваха, бяха винаги заедно и се забавляваха много. Соня често влизаше в ролята на балансьор във вечното състезание между Рудолф и Ерик, а когато градусът на напрежението се вдигнеше наистина високо, ги канеше на вечеря“, си спомня съпругът на Соня – балетистът и хореограф Тор Сутовски.

Съдбата ги среща на сцената, когато и двамата са поканени да се включат в екипа на „Лебедово езеро“ в Сан Франциско. Въпреки опитите на Тор да се видят, за да обсъдят ролите си, Соня дълго време избягва близка среща – голямата й страст е балетът, всичко останало е втора цигулка. Упоритостта на Тор обаче дава резултати и през 1965-а двамата застават пред олтара в Сан Диего, година по-късно им се ражда дъщеря, на която дават името Ариана. 

Голямата разлика помежду им (Соня е на 44, а той на 20) никога не ги е смущавала. Тя е неговата муза, приятел и партньор в педагогическата кариера, а той – нейният Купидон. Никога не са усещали, че ги делят 24 години, защото Соня е съхранила любопитството и енергията на момиче.

„Не се изморяваше никога. Беше готова и да спи в залата, за да постигне съвършенство в изпълнението си. По-късно запази този ритъм и при работата с учениците ни. Помня, че по време на ваканция в Париж беше направила много строга програма за разглеждане на забележителностите. Бяхме на екскурзия с майка й и тя се беше постарала да превърне ваканцията в незабравимо семейно преживяване. Правеше всичко възможно да бъде колкото е възможно по-често до майка си, до сестра си. Балансираше между семейството и балета с лекота и само най-близките й знаеха колко много й коства това – безсънни нощи, убийствени графици и саможертви, липса на почивка и срещи с приятели.“

Способността й да ръководи екипа и да менажира дейността на импровизираната им балетна компания е причината да бъде поканена за директор на Норвежкия национален балет в годините 1966–1970-а. В норвежката столица поставя за първи път „Лебедово езеро“, за което е удостоена с рицарско звание от тогавашния крал Олаф V.

Година след завръщането си от Норвегия става директор на балета в Сан Диего, който управлява заедно със съпруга си. От тези времена той си спомня, че Соня е любимка на младите балерини и балетисти. Разказва им за Нуреев, за бягството от Париж, за първия си учител по балет в България.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР