Обажда се Дина

Междувременно, докато развива бизнеса си с карате школата и след това филмовата си кариера, Чък Норис става баща на двама синове и, както ще разбере години по-късно, една дъщеря. Дори в обратен ред – на една дъщеря и двама синове.

Майк и Ерик са законните му наследници от брака с ученическата му любов Даян, а за дъщеря си той научава едва в началото на 90-те, но както става ясно, всъщност именно тя е първородното му дете. За дъщеря си Дина Чък разказва официално в автобиографичната си книга Against All Odds: My Story. Оказва се, че тя е зачената съвсем скоро след като Чък се връща от Южна Корея и заминава за известно време да служи във военновъздушна база в Калифорния, където изживява кратка връзка с млада жена на име Джоана.

Чък така и не казва на Джоана, че е женен, а след като се разделят, никога повече не й се обажда. В отговор тя също не му съобщава, че е родила дете от него, още повече че успява да се добере до информацията за семейното му положение и не иска да разбие семейството му. 30 години по-късно вече порасналата Дина му се обажда против волята на майка си и му се представя. За Чък новината е като безмилостен юмрук в лицето, като ритник в слънчевия сплит или пък право в сърцето. Той винаги е живял с твърдата убеденост, че е честен и почтен човек, напълно забравяйки за тази мимолетна младежка афера. Двамата с Дина се срещат и Чък от пръв поглед разбира, че тя е негова дъщеря. Не иска никакъв ДНК тест, веднага я признава юридически и всякак за свое дете. И той, и тя стават близки от първия момент. Сякаш се познават от самото начало.  

През 70-те, 80-те и 90-те Чък Норис снима десетки филми, за които често ще чуете определения от типа на „тояги“ (т.е. нескопосани екшъни с много бой и малко диалог) – „Добрите момчета носят черно“, „Тигърът с жълтото лице“, „Авантюрист! Авантюрист!“, „Код на мълчанието“, „Тиха ярост“, „Октагон“ – както и някои по-сносни парчета като „Хитмен“ (1991) или изненадващо харесания от критиците филм „Изчезнал по време на акция“ (1985), или пък доста добрия сериал „Уокър, Тексаският рейнджър“. Кой обаче се интересува от мнението на критиците? Филмите с Чък Норис се харчат като топъл хляб – и в кината, и във видеотеките. В тях нещата са прости – лошите са лоши, добрите – добри. Добрите задължително побеждават лошите и краят винаги е щастлив. А когато Чък Норис погледне от екрана някое самотно, потиснато и неуверено момче в киносалона, то непременно си казва, че един ден ще стане точно като него и никой няма да посмее да го закача повече.