Завръщаш ли се у дома, Деяне? Като казвам „у дома“ в случая имам предвид Видин, където си роден, и въобще Северозападна България.

Доста често. През лятото искам да карам колело в Белоградчик. Направиха там едни веломаршрути...

Добре че все пак са направили нещо. Имам правото да го кажа, защото това пък е моят роден град.

Всичко е съсипано навсякъде, но... Империи са изчезвали, загивали... Аз нямам национална принадлежност. Не съм привърженик на лозунгите „България над всичко!“, „Българи юнаци!“. Абе я бегай оттука, бе!

Иначе там си ходя доста често. Около Нова година бяхме наели две къщи в село Стакевци. Около 15 души бяхме, по-широкият семеен кръг. Дори обсъждаме дали да не отидем и за Великден. За мен това е различно. Да, не съм националист и държавата не е важна за мен, но местата, където си отраснал, с които си свързан като с пъпна връв... Където и да отидеш, никога не можеш да получиш това. В тези места усещането за завръщане у дома е най-силно. Чувстваш се толкова уютно... утробно уютно... Както е било някога, в детството. Моето село е Пролазница. Там като отида, съвсем се забравям. И това ми дава покой тогава, когато ми е наистина нужен. Като ходя там – мечтая. Искаме със сестра ми да се погрижим за къщата. Тези дни гледах два стари български филма – „Понеделник сутрин“ и „Бялата стая“. „Понеделник сутрин“ (1966, реж. Ирина Акташева и Христо Писков – б.р.) е изумителен филм. Първо гледам как играят актьорите, след това – как изглеждат градовете, където е сниман филмът, как изглеждат хората. Всичко е на европейско ниво. Тогава сме били европейци. Сега сме анадолски манафи!

Защо така се получи според теб?

Направиха ни провинция на Турция. Дали има умисъл, или не, в този културен геноцид – не знам.

А бягал ли си някога от дома?

Бягал съм от детската градина. Веднъж избягах и отидох при майка ми в болницата. Тя е съдебен лекар и тогава правеше аутопсия. Попитах я: този човек защо е гол и защо спи? Това ми е и първият спомен – аутопсия и труп.

Ето ти абсурдна ситуация ала Пинтър.

Когато човек не е в мир със себе си, му се иска от самия себе си да избяга, да не е себе си. Това вероятно е възможно само когато човек медитира.