Донорството е анонимно. Не можеш да видиш сълзите от щастие на една непозната майка. Но знаеш, че всяка сълза от щастие променя нашия свят, прави го по-добро място за живеене.

Донорството е и единственият шанс на жени, болни от рак, да имат свое дете. Донорството е израз на вечната, неугасваща любов, на добрината, на човещината и протегната за помощ ръка.

Екипът на списание EVA, ще подкрепим тази година Фондация „Майки за донорство“ с благотворителна кампания, наречена „За едно дете“. 

Д-р Георги Стаменов

„Казвам се Георги – обикновен раздавач на НАДЕЖДА.“ Така се представя главният лекар на болница „Надежда“ в нейния официален сайт (www.nadezhda.bg), акушер-гинеколог с голям стаж и със славата на професионалист, при когото отиват жени, обиколили много болници и изгубили надежда да имат дете. И добавя:

„И най-важното – не забравяме, че за да бъдем добри лекари, трябва да сме добри човеци и да проявяваме много търпение, лично внимание и любов към всичко, с което се захващаме“. Добър лекар, добър хирург, който прави уникални за страната ни операции, добър човек е д-р Стаменов (наскоро в EVA публикувахме разговор с него в рубриката „Вечеря на свещи“).

Сега темата е за донорството: „Лечението на раковите заболявания при жените влияе на способността на яйчниците им да произвеждат яйцеклетки. Образно казано, там където е било савана, става пустиня. Яйчникът е толкова фина структура, както е мозъкът. Но мозъкът е защитен по много начини, докато яйчникът е уязвим – открит и „самотен“ под дървото на матката. И кой откъдето мине, може да го нарани. Така че, когато се опитваме да убием „звяра“, наречен рак, убиваме и яйчниците. Определени агенти от химиотерапевтиците действат пагубно върху фертилитета на жените, при това не само при лечение на хормонално обусловени злокачествени образувания. За да замразим яйцеклетка, яйчникова тъкан или ембриони, трябва да имаме много тясна връзка с колегите онколози, които лекуват основното заболяване. Те решават в последния момент какви оръжия ще изберат в борбата с чудовището – има лекарства, които увреждат, и такива, които щадят яйчника.
Но понякога за жените, минали лечение от рак, единственият шанс да се осъществят като майки е донорската яйцеклетка. Имам пациентка на 54 години, която след, операция и лечение от рак на гърдата на 35 години, при последния опит за инвитро, не помня вече кой поред, забременя с донорска яйцеклетка и всеки момент ще ражда. Просто всяка жена има правото на своя шанс да стане майка – дава го Бог, ние само плетем кошницата.“     

Проф. д-р Константа Тимчева

Ръководител на отделението по онкология в болница „Надежда“. Национален консултант по медицинска онкология (химиотерапия), консултант на Международния институт по онкология, член на Американската академия на науките.

„Като онколог с дългогодишен трудов стаж (има 30-годишен стаж в Националния институт по онкология, б.р.) виждам, че много млади жени, в момента, в който им поставят диагнозата, се сещат, че трябва да помислят за поколение. А предстои лечение, което предизвиква генетични увреждания, и трябва да се изчакат поне три години, преди да се пристъпи към нормална бременност. Това е огромен проблем и аз съм щастлива, че работя в болница, в която съхраняването на генетичен материал от жени, болни от рак, е кауза. Инициатор е д-р Стаменов. В доста центрове у нас се предлага тази услуга, но те, за разлика от нас, не работят с онколози. Вече имаме много пациентки с деца, родени, след като майките са диагностицирани с онкологични заболявания. Важно е на всяка една жена с току-що поставена диагноза злокачествен тумор да се даде възможност да съхрани все още неувредени от лечението яйцеклетки. Не всяка жена обаче може да остави здрав генетичен материал, когато бъде диагностицирана с рак. И тогава единственият й шанс е донорството. Донорството е надежда за живот – двойна надежда, бих казала. Защото чрез него и жените се захващат за живота, а това се отразява и на хода на заболяването им.“

Надежда Стаменова

Акушерка в болницата, майка на три деца.

„Донорството става все по-важно в днешния свят, когато с начина си на живот младите жени увреждат своите репродуктивни способности. Все повече млади жени са болни от рак. Ако нямаше донорство, това щеше да затвори вратата към тяхното бъдеще. Както и за жените, които са с различи генетични заболявания, имат ендометриоза, преживели са катастрофи, операции… Донорството, понеже е безвъзмездно и безплатно, е изтъкано от любов. Това е много положителна енергия – даряващата яйцеклетка жена дарява любов, облъчва с любов жената, която я приема.

Донорството е заразно, в най-добрия смисъл – една жена води със себе си друга. Въпреки че донорите имат деца, семейства, професия, те вземат отпуска, вземат среднощ влакове и автобуси… Изумителна е щедростта, с която даряват надежда на други жени. Женската солидарност е огромна сила.“