Обикновени ангели - историята на Албена

Милена Попова, Ваня Шекерова 13 March 2020

Албена с трите си деца

Снимка: личен архив

Вярвате ли в ангели? Ние вярваме в онези ангели, които са сред нас. Вместо бели крила понякога те носят бели престилки, а вместо ореол – усмивката си, която променя настроения, решения, посоката на света. Тези ангели ни дават надежда, подават ръка, даряват част от сърцето си. Те са дарители по призвание. Нека ги наречем „обикновени ангели“. Срещнахме ги на място, което не прилича на никое друго, защото има специална енергия. Толкова много надежда за чудо и неизречени молитви витаят във въздуха, толкова много протегнати ръце за помощ има. Място, на което стотици сърца бият в един ритъм и затова стават истински чудеса – болницата за женско здраве „Надежда“.

Екипът на списание EVA ще подкрепи тази година Фондация „Майки за донорство“ с благотворителна кампания, наречена „За едно дете“. Вижте изповедите на две жени – едната е донор на яйцеклетки, а другата е родила три деца с донорски яйцеклетки. Вижте как Любовта и Надеждата правят чудеса там, където има протегната с обич и състрадание ръка. Вижте нашите истории за обикновени ангели. Вече ви разказахме историята на Йоана, донор на яйцеклетки, а ето и тази на Албена.

Историята на Албена: „Женската солидарност и щедрост ми помогнаха да изпитам щастието от майчинството“

С мъжа ми Владимир сме двойка от 2003 г. И със сигурност ще се оженим, когато трите ни деца пораснат достатъчно, за да бъдат шафери на сватбата ни. Мария Виктория сега е на две, а близнаците Самуил и Димира – на шест месеца. Тримата са заченати с донорски яйцеклетки. След много опити да забременея успявах, но за малко – помятах спонтанно. Чувствах, че има проблем, но не знаех какъв е. Докато не дойдохме в болница „Надежда“ за опит инвитро.

Изследванията не показаха, че някой от нас двамата е стерилен – на 40 близо години имах още годни яйцеклетки. Но и двете инвитро зачевания се оказаха неуспешни. Чак след третия неуспех в износването на бебе, заченато инвитро с моя яйцеклетка, ми поставиха диагнозата тромбофилия – причината за поредицата спонтанни аборти. И четвъртият опит за инвитро, на който склонихме с Влади, вече беше с донорска яйцеклетка. Без колебание се съгласихме да опитаме, когато лекарят ни предложи с надеждата, че това е решението на проблема ни.

Нямахме никакви изисквания към донора, важното бе чудото да ни споходи. И то дойде! Изкарах една доста тежка бременност, която започна като двуплодна, но впоследствие остана само едно ембрионче. При всяко изследване излизаше някакъв лош резултат, някакъв дефицит. И трябваше да пия лекарства почти през цялото време. Накрая вдигнах и кръвно, та се наложи да ме оперират, за да извадят бебето.

Посрещнахме дъщеричката си с огромна радост и с цялата си любов я кръстихме на момичетата, които управляват фондация „Майки за донорство“ – Мариела и Виктория. И сега галено я наричаме Мави.

Само след една година по съвет на д-р Стаменов пристъпихме към създаване на следващо дете, винаги сме си представяли семейството си с две. И нямаше закога да отлагаме. Вярвахме, както винаги до този момент, че Вселената ще изпълни желанието ни. Не се отчаяхме, когато не успяхме от раз. Не се разколебахме, когато втория път пак изгубих бебетата, създадени с донорски яйцеклетки. И на третия път ни идваше да литнем – два ембриона здраво се бяха „зацепили“ в утробата ми.

Бременността с близнаците беше по-лека от първата. Родиха се почти месец преди термина – едно по-голямо момченце и едно по-деликатно момиченце. Владимир беше на седмото небе, че съдбата го е дарила с шаренки дечица. Поради това, че пътува непрекъснато, понякога само в събота и неделя е у дома. Но пък тогава е татко на 100%, поема и тримата от А до Я. Съзнава колко ми е трудно сама да се справям със ситната челяд, но няма начин – някой трябва да изкарва парите.

Ние дълго време сме живели и работили в чужбина. Приемаме връщането и оставането си в България като временно. Все пак се надяваме, че няма да се наложи отново да запрашим към Европа, за да осигурим по-добро бъдеще на децата си.

Съжалявам единствено, дето сме чакали толкова време, а не сме започнали по-рано с инвитро и донорски яйцеклетки. Но явно така е трябвало да стане. Животът ни завъртя по този начин, не му се сърдя. И нямам думи да благодаря на тези жени, с чиято помощ, с чиято огромна женска солидарност и щедрост аз успях да стана майка, да изпитам сладостта и щастието от майчинството...

 

Подкрепете нашата благотворителна кампания в полза на Фондация „Майки за донорство“!

Фондацията е финансирала 87 двойки за инвитро процедури, благодарение на набирането на средства и с помощта на дарители. Около 6 000 лв. е стойността на една инвитро процедура. С донорски яйцеклетки за близо шестте години от съществуването на Фондацията са родени 76 деца.

Благотворителна сметка:

Aтика Ева AД (дарителска сметка)

IBAN: BG45IORT80485014571500

BIC: IORTBGSF

Инвестбанк АД

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР