Джейн Муита: Трябва да действаме сега!

Поля Александрова 27 April 2020

 

Какви са актуалните кампании, към които ще насочите усилията си след края на кризата? Ще продължите ли да работите върху проблемни теми, каквито са уязвимите деца и техните семейства, насилието в училищата и приобщаващото образование?

След като премине пикът на кризата, ще започнем да наблюдаваме страничните ефекти от нея върху децата. А ние от УНИЦЕФ - в България, а и по целия свят – ще продължим да работим неуморно в подкрепа на децата. Разбира се, ще продължим да работим в приоритетните за нас области, които споменахте. Убедена съм, че децата повече от всякога ще се нуждаят от подкрепата на всички нас, но знам също, че заедно ще успеем.

С какво България, българите, и най-вече българските деца, продължават да ви изненадват положително?

Децата на България, дори и най-уязвимите, са уверени, любящи и умеят да изразяват себе си много добре. Била съм в различни райони на страната, участвала съм в различни дейности с деца и мога да кажа, че най-много ме радва фактът, че децата се подкрепят взаимно и посрещат посетителите с открити сърца и много любов. Вярвам, че това е резултат от грижите, които получават у дома или в институциите, в които са настанени.

Вече познавате страната и затова не се притеснявам да ви попитам - имате ли любимо място, храна, ритуал, занимание в България и ако, да, защо са ви любими?

Обичам да се разхождам в парковете и на Витоша с приятели, когато времето е подходящо, както и да посещавам различни културни обекти и музеи в София и други градове, когато работя на терен. Аз съм от Африка, където операта не е позната, но станах голям любител на това изкуство. Операта ще ми липсва много, когато се завърна у дома. 

Има ли събитие, момент в живота ви, които ви насочиха точно към тази професия/организация и какво ви задържа в нея толкова много години?

Имах много амбициозни родители, които искаха децата им да излязат от порочния кръг на бедността, затова направиха всичко по силите си да получим образование. Докато работех като педиатър през 90-те години, с изненада установих, че при децата от определени региони на държавата ни се наблюдават висока заболеваемост, висока смъртност и висок процент на недохранване, въпреки инвестициите на правителството и НПО. Затова и продължих образованието си в областта на общественото здраве, за да допринеса за научното идентифициране на някои от причините, както и за преосмислянето на конкретни интервенции. Опитът ми в областта на общественото здравеопазване всъщност ме доведе до работата ми в УНИЦЕФ, като първоначално работех в областта на храненето и по-конкретно на борбата с недохранването, а по-късно, по време на пандемията от СПИН, работих по превенциятя на предаването на HIV вируса от майка на дете. За мен това е едно вълнуващо 20-годишно пътешествие. Не съжалявам за нищо. Натрупах много разбиране за предизвикателствата, с които децата продължават да се сблъскват, и оценяване на ангажираността на хората, които продължават да се застъпват и да търсят решения.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР