За друга група клиенти, и то не малка група, е необходимо да осъзнаят, че могат да упражняват контрол. Като почнем от контрол над собствените мисли, над емоциите, които изпитваме, и стигнем да контрол над поведението в ежедневния ни живот. Те се чувстват толкова изплашени, безсилни и неспособни да предприемат каквото и да било, че убеждението, че контролират поне част от живота си е от жизненоважно значение за тях.

Имате специализация и за работа с деца и родители. Предизвикателствата, с които се сблъскваме като родители в наши дни, са различни от тези на предишните поколения. Как да намерим хармония във взамоотношенията родители и деца, така че първите да съумеят да съхранят себе си - личностно и кариерно, а вторите да израстнат като пълноценни хора? 

Обучението ми по програмата на Томас Гордън „Трениране на успешни родители“ ми откри нови аспекти в отношенията родители-деца и ми даде много добри практически подходи към проблемите на общуването между поколенията.

За съжаление, последният трагичен инцидент с журналиста Милен Цветков отново повдигна много болезнената тема как възпитаваме децата си, какви ценности им предаваме ние, като родители, и ние, като общество, на какво изобщо сме ги научили... Отговорите на тези въпроси не носят нищо положително и нищо, с което може да се чувстваме удовлетворени. И ако наистина искаме да видим някаква промяна, то тя трябва да влезе във всяко семейство, във всяко съзнание, във всеки живот. И да отглеждаме децата си със съзнанието, че отглеждаме човеци.

Може би, най-краткият съвет, който бих дала на родителите е – общувайте истински с децата си и ги приемайте такива, каквито са. Това по никакъв начин не изключва поставянето на граници и наличието на изисквания към тях. Научете се, когато разговаряте с тях, да ги слушате, да чувате какво искат да ви кажат, дори и когато са съвсем мънички. Те имат емоции, с които не знаят как да се справят, имат страхове, колебания и проблеми, които изискват внимание. И не, не е достатъчно само да им дадем наставления, да им направим забележка и да наложим своето мнение. За да приемат нашето мнение, те имат нужда да се почувстват разбрани и приети. Само тогава те стават наистина отворени към това, в което искаме да ги възпитаме. Освен това, такова поведение изгражда здрави и трайни отношения между поколенията.

Както при повечето неща, и при отглеждането и възпитанието на децата трябва да се стремим да постигнем баланса между свободата, която даваме и границите, които поставяме. Нека те се чувстват разбрани, приети и обичани и едновременнно с това се съобразяват и спазват общоприетите правила и ценности.

И един по-личен въпрос - какво научихте за себе си, семейството си, децата си, в годините докато практикувахте специалността си? Пътят, който изминахте с пациентите, как промени посоките в собствения ви живот? 

В началото на моето обучение по психотерапия имахме един курс по еволютивна психология, в който се акцентираше на травмите, които децата получават от раждането до порастването си. Тогава моите синове бяха на 4 години и аз се ужасих от всички грешки, които съм допуснала в тяхното отглеждане до този момент. Иглеждаха ми непоправими и необратими... но после, за моя радост, се оказа, че съм успяла да компенсирам пропуските. С течение на годините, разбрах, че възпитанието е дълъг процес, а не еднократен акт и че в този процес имаме време както за грешки, така и за коригирането им. Просто трябва осъзнатост, отговорност и желание за развитие.

Когато научаваме нещата през опита си, когато сме ги почувствали и премислили, те стават част от живота ни. И съвсем естествено се отразяват на всичките ни отношения – в семейство, с деца, с приятели, с колеги. Научих, че всички сме много по-издръжливи от това, което ни се струва. Научих, че да приемаш другите и да бъдеш търпелив е важно, но също така важно е да запазиш собствените си граници. И също така – да имаш цел и да я следваш, носи смисъл и удовлетворение в живота.

С каква мисъл се събуждате сутрин? За какво благодарите вечер? Какво си казвате в труден момент?

О, сутрините са ми тежки – аз съм нощна птица и сутринта не е моето любимо време от деня. И не съм особено продуктивна откъм мисли тогава. Моето време настъпва вечер... Колкото за благодарността, съзнавам, че имам за какво да бъде благодарна – семейството ми, синовете ми, работата ми ми носят огромно удовлетворение.

Аз разделям трудните моменти на поне два вида – едните са внезапно настъпващи ситуации, в които трябва просто да реагираш бързо, а мисленето сякаш идва по-късно. По-често обаче попадаме в неекстремни, но по-продължителни трудни ситуации – в работа, в отношения с някого. Тогава бързата реакция може и да навреди. Обикновено се старая да погледна ситуацията отстрани, да претегля различните алтернативи и да реагирам повече рационално, отколкото емоционално. И в такива моменти често си припомням, че не всичко е под мой контрол.

И накрая, всички говорят за това, че извънредното положение, в което се намираме, ще ни промени като хора. Каква, според вас, ще е основната промяна, на която може да се надяваме, когато този период приключи? 

Във Великобритания миналата седмица дори успяха да публикуват резултати от изследване на това, каква промяна искат да направят хората след излизане от кризата с коронавируса. Само 9% от британците искат живота им да се завърне към „нормалното“, след отшумяването на пандемията. Хората откриват значителни промени по време на карантината, като по-чист въздух и по-задружни общности, по-доброто общуване със семейство и приятели, харченето на по-малко пари. Повече от 54% от анкетираните в проучването на YouGov са заявили, че ще внесат промени в живота си и този на страната като цяло, извличайки си поуки от кризата. Предполагам, че подобни резултати ще даде проучване на нагласите навсякъде по света.

Лично аз бих искала да успеем да осъзнаем колко сме крехки и уязвими, как един миниатюрен, невидим с просто око организъм ни блокира и повали и да смалим малко „величието“, алчността и арогантността, които човечеството проявява. Не сме повече от природата, а когато тя се изправи, ние сме безсилни. В по-индивидуален план ми се иска да осъзнаем от колко малко всъщност имаме нужда, и същевременно колко много имаме в живота си. Оказа се, че истинските ценности не са там, където сме ги търсили. Дано намерим нови.