Освен това, когнивно-поведенческата терапия не само работи с конкретен проблем, но и има за цел да създаде устойчиви умения за преодоляването му, които да бъдат използвани и в бъдеще. Когато клиентът е обучен в тези „инструменти“, то в тази кризисна и непозната ситуация, има възможност да провери как наистина действат тези нови умения извън контекста на проблема, върху който е работено. И тъй като тези техники са ефективни, това усилва вярата в собствените сили и способности за справяне с нови, различни ситуации, дори толкова екстремни като настоящата.

С какво когнитивно-поведенската школа е по-добра от други познати форми на психотерапия? Каква е вашата роля в процеса и каква е ролята на пациента?

Всяка от многобройните психотерапевтични парадигми има своите силни страни и своите ограничения. Трябва да кажем, че няма универсална психотерапия. И според спецификата на своята теория и прилагане, всяка от тях има силата да повлияе на определен кръг клиенти. За един клиент може да е подходяща психотелесната терапия, друг да показва повлияване от психодрама или гещалт терапия, а за трети - решението да бъде когнитивно-поведенческата терапия. Искам обаче да сложа специален акцент, че какъвто и да е изборът на терапия, то в основата на нейния успех стоят отношенията на доверие, които се създават между терапевт и клиент. Ако те не съществуват, няма терапия, която да работи.

Основополагащ принцип на когнитивно-поведенческата терапия е разбирането, че нашите когниции - мисли, въображение, спомени – влияят, често пъти – болестотворно на нашите емоции, телесни усещания и поведение. Работата по време на терапия се фокусира именно върху когнициите и поведението, в различни етапи от процеса. Методите са многобройни, разработвани са в продължение на много години и могат да бъдат използвани при различни клиенти и случаи. Трайното и значително подобрение на общото ни усещане за благополучие и спокойствие са показател за това, колко успешна е била терапията.

Сесията има продължителност от 60 минути, като се спазват основните принципи на работа в когнитивно-поведенческата терапия, а именно: терапевт и клиент работят като един общ екип, който „изследва“, валидизира или оспорва мисленето и поведението на клиента. В терапията клиентът е приет за „експерт“ в собствения си живот, а концепциите на терапевта се разглеждат като хипотези, които трябва да бъдат доказани или отхвърлени. В когнитивно-поведенческата терапия е важно създаването на отношения на доверие и сигурност, на атмосфера, която да позволи на клиента да споделя и обсъжда спокойно всичко, което го тревожи. Отношението на равнопоставеност подпомага и „екипната“ работа на терапевт и клиент и дава пространство за свободно анализиране на проблемите и търсене на най-доброто им решение. В течение на терапията клиентът усвоява знания и умения, които не само повлияват проблема му „тук и сега“, но могат да бъдат използвани и в бъдеще, в реалния живот извън лечението.

Всички сме се сблъсквали в живота си с индивиди, назоваващи себе си “каръци”. Наричаме ги също така “черногледи” - хора, които обикновено регистрират и отчитат единствено лошите ситуации в живота си. Вярно е, че балансът между позитиви и негативи в ежедневието ни понякога се нарушава, но проблемът не е толкова в количеството неприятности, които преживяваме, колкото в начина, по който гледаме на тях. Трудно ли е да бъде променена настройката на пациентите? Какво се изисква, за да се случи това?

Крайъгълен камък в теорията на когнитивно-поведенческата терапия е постулирането на т.нар. когнитивни изкривявания – изкривявания в мисленето ни, заради които ние възприемаме различните събития, хора и цялата реалност около нас невярно, деформирано, неточно. Това въприемане на нещата създава в нас негативни емоции като страх, потиснатост, тревога, гняв. Започваме да страдаме и да се самоизмъчваме заради тълкувания, които са реалистични само в собствения ни ум. За нас обаче те са безусловно верни, ние не ги подлагаме на съмнение и оборване, а напротив мислим, чувстваме и действаме така, все едно че те са истина. Такива изкривявания са: фокусиране върху негативното и игнориране на позитивното, черно-бяло мислене, свръхобобщаване, катастрофизиране, етикетиране, емоционално разсъждаване. Всяко едно от тези изкривявания, дори и самостоятелно, може да доведе до черногледство, а те за съжаление обикновено се проявяват в „група“. Така че, да не се чудим, че имаме толкова черногледци!

Хубавата новина е, че върху тези мисловни грешки може да се работи и да се постигне едно задоволително съответствие между реалността и начинът, по който я възприемаме.

Работата по коригиране на тези когнитивни изкривявания е само част от цялостния процес на работа в когнитивно-поведенческата терапия. Отново трябва да посочим колко е важно състоянието на осъзнатост за това, какво мислим, как се чувстваме, как действаме. Това е първата крачка към всяка промяна. При някои клиенти промяната става по-бързо, при някои процесът може да бъде по-продължителен, поради индивидуални специфики, съпътстващи психологически проблеми, поведенчески особености.