Присъствието на Covid-19 в живота ни и произлязлата от това социална изолация направиха така, че освен неизвестността, пред която сме изправени, да се сблъскваме ежедневно и със собствените си тревоги, щедро подсолени с лоши новини, липса на движение и слънчева светлина.

В такава среда си зададохме въпроса какво се случва, когато обилното количество витамин D и упражненията на балкона вече не са достатъчни, а в дома ни постоянно и удобно се настани тревожността. За да разберем какви са техниките, с които бихме могли да й противостоим, както и да избегнем по-сериозни депресивни състояния, се обърнахме към един от най-добрите специалисти по когнитивно-поведенска психотерапия у нас Мирослава Кантутис.

Мирослава Кантутис

В т.нар. „нормална“, предкризисна ситуация, много от хората преживяват и осмислят живота си през външното – акцентът е поставен върху кариерата, изявата, към това, как изглеждаме и как се представяме пред другите. Постоянната ангажираност, неспирната смяна на една задача с друга, целият шум и суматоха, които се създават, не оставят възможност да влезеш във вътрешното си Аз, да общуваш със себе си, да изследваш вътрешното си пространство. Много хора и не търсят подобно преживяване - при тях оставането насаме за по-дълго време предизвиква мисли и емоции, с които те не могат да се справят.

Сега обаче настъпи период, в който сме принудени да останем сами за дълго време. И неизбежно това води до промяна във фокуса – външното като че ли почти изчезна, ритъмът ни на живот се забави значително, сега имаме много повече време за себе си, и то в изолация. Това неизбежно поражда тревожност, особено в типа хора, за които споменах по-горе. Но ако искаме да преминем през ситуацията с минимум психологически поражения, то ще ни бъде от полза да я погледнем и осмислим от различна гледна точка. Такава възможност мисля, че е нова за всички нас. Всъщност дойде време да погледнем към себе си, да си дадем сметка за това какво правим с живота си, на какъв етап сме, какво сме постигнали, какво сме загубили и накъде вървим. Това всъщност е един малък бонус към иначе трудната ситуация. Как ще се възползваме от него зависи изключително от нас самите – от това какво предприемаме, какви цели си поставяме, какъв смисъл влагаме в ежедневието си точно сега, когато сме “на пауза“. Паузата може да се окаже един много плодотворен период.

И преди, основните ни страхове, които обиковено са причина за поява на тревожност и депресии, са били свързани с притесненията ни по отношение на здраве, работа и финансова стабилност. Как да разпознаем и разграничим ефекта от присъствието на коронавируса в живота ни от ефекта на обичайните проблеми, с които се сблъскваме в ежедневието си? Какво според вас е различното в тази ситуация? 

Ние виждаме и интерпретираме всяка ситуация през призмата на собствените си базисни вярвания за себе си, другите и света. Те са нашите „розови“, „черни“ или пък „сиви“ очила и доста хора изобщо не си дават сметка за това, приемайки интерпретацията за реалност. И преди изолацията, и сега, различните хора преживяват нещата различно именно на базата на индивидуалния смисъл, който откриват в тях. Един ще е болезнено притеснен, друг ще е просто загрижен, а трети като че ли се чувства недосегаем за беди.

Какво обаче стана различно? Мога да дам моето виждане, на базата на работата ми с клиенти – хората, които идваха преди кризата с оплаквания от тревожност или депресия, бяха обикновено работещи, с добра професия и добър социален статус – т.е. наглед успешно се бяха справили с живота си. Но вътре в себе си носеха непреработени травми, страхове, дисфункционални нагласи и убеждения, които ги караха да се чувстват тревожни, неудовлетворени, а понякога и непълноценни.

В настоящата ситуация, към вътрешно непреработените теми, вече се появяват обективни фактори – финансова несигурност, нарастваща безработица, както и общото очакване на предстоящи неопределени, неясни засега проблеми, което значително усилва наличните тревожни и депресивни състояния. Най-труден за преборване е неясният страх – той просто те обгръща отвсякъде, и понеже е много дифузен, човек не знае откъде и как да действа, за да го преодолее. Когато сме изправени пред конкретен проблем, ние можем да се фокусираме, да се мобилизираме и да действаме целенасочено, за да го разрешим. Когато обаче проблем е самото очакване за нещо опасно, то ние започваме да се чувстваме слаби, безпомощни и неспособни за противодействие. Именно това поражда тревожност, чувство за вина, необоснована самокритика, раздразнителност, гняв.

Вие сте експерт по когнитивно-поведенска психотерапия. По дефиниция тази терапия третира именно начина, по който, ние хората, приемаме и обработваме информация, и начина, по който интерпретираме ситуациите в живота си, базирано на предишни изживявания, спомени, мисли, възприятия, може би дори на миризми, звуци и допир… Как бихме могли в този конкретен момент да използваме натрупания багаж по най-правилния начин?

По-горе споменах за нашите основни убеждения за себе си, другите и света и затова, че те са филтърът пред нашето възприятие за нещата и те определят специфичната ни реакция към всяка ситуация, към всяко преживяване, към всеки човек в живота ни.

Тези наши базисни убеждения се формират още през детството на базата на нашия личен опит и неусетно, а понякога - и по-явно, се затвърждават през целия ни живот след това. Те стават толкова вътрешно присъщи, че ние нито за момент не си задаваме въпроса дали някои от тях са реалистични, дали работят за нас, дали ни помагат да преживеем нещата и да действаме по най-добрия за нас начин. Или обратното – пречат ни и правят живота ни болезнен и труден.

Това, което е може би първа стъпка към промяна на тези наши убеждения е наличието на осъзнатост и известна доза критичност. Всички ние много лесно, някак си съвсем естествено разпознаваме чуждите грешни, алогични или направо вредни мисли, вярвания и поведения. Нашите обаче са винаги реалистични и правилни. Докато не ни доведат до недоразумения, проблеми в отношенията, житейски неудачи, емоционален срив… Затова, обърнете поглед към това, което мислите, към начина, по който реагирате на различните ситуации, най-вече на неприятните, и вижте дали можете да намерите алтернатива на негативните мисли, на катастрофичните очаквания, на вечните сравнения и самокритика. Разбира се, това да бъдеш осъзнат и критичен към мислите и вярванията си е само началото на промяната – оттук нататък следва процес, който най-често изисква активното участие на терапевт и клиент, целенасочена работа и време.