Pussy, murder and God

След около два месеца на лондонска земя бандата се разпада, понеже всеки има различно виждане за това каква музика трябва да изпълняват. Ник и Мик създават своята група The Bad Seeds, с която им е писано да останат в историята. Още в онези години Кейв започва да моделира мита за себе си. Винаги е смятал, че в този бизнес митът е много по-важен от чистата истина. Изгражда силуета си постепенно – върлинест, грацилен, с лице на мрачен клоун, облечен задължително със силно втален ърбън костюм, съчетан с бяла или обратното – многоцветна риза с островърха яка, и обувки, лъснати до безобразие. Прилича на проповедник. Или на вампир. Когато го питат за стила му обаче, отказва да го коментира, защото „един джентълмен не може да си позволи да обсъжда шивача си“.

Кейв и The Bad Seeds се превръщат в ъндърграунд сензация – музиката им прилича на хероинова халюцинация, експериментират нахално както със звука, така и с текстовете, автор на които е най-вече Ник. Темите са, меко казано, странни – “pussy, murder and God” („котенце, убийство и Бог“), както гласи направеното от Кейв обобщение, но също и ведри мотиви като смъртта, апокалипсиса и любовта като форма на канибализъм. Нищо чудно, че ги вълнуват подобни сюжети – през 80-те, десетилетието на тяхното голямо избухване, Ник и момчетата са си все с единия крак в гроба. Работят непрекъснато, печелят много, кръстосват света, дрогират се до безпаметност. Спокойно може да се каже, че в продължение на двайсетина години за тях хероинът, морфинът, коката и LSD са насъщни като хляба, солта, въздуха и водата. В резултат Ник започва да получава все по-агресивни паник атаки и все по-често изпада в безизходни депресии, с които някак се справя години наред на принципа клин клин избива, тоест – с още повече наркотици. В средата на 90-те Ник и другите „лоши семена“ са вече култова банда с верни до гроб фенове, възхитителни отзиви от най-големите музиканти и от най-взискателните критици, но без особен комерсиален успех и без да са преминали през онзи тънък пласт, трансформиращ големите музиканти в световни звезди. Клишето, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, в случая се оказва повече от вярно, защото зад световния успех на Ник Кейв стоят не една, а две жени.

3 минути и 4 месеца

Кейв отлично знае коя е Кайли Миноуг, въпреки че сладичките й секси парчета изобщо не са от неговата планета. Сякаш и самата Кайли не е – красавица, блондинка, попзвезда, а в онези години и гадже на вокалиста на INXS Майкъл Хътчинс. Може би защото и тя е австралийка, а може би защото противоположностите се привличат, Кейв следи кариерата й и дори пише цели пет песни специално за нея, при това още преди да се запознаят.

През 1995 г. той създава парчето Where the Wild Roses Grow и веднага решава, че то е достойно за Кайли и че самият би искал да се включи. В същата „фатална“ година обаче той записва за предстоящия си албум и парчето Henry Lee, вдъхновено от известна шотландска фолклорна песен. Предлагат му да я запише заедно с една млада изпълнителка – Поли Джийн Харви. „Ще я харесаш, същата като теб е“ – казва му продуцентът.

Поли е с 12 години по-млада от Кейв. Родена е в малко провинциално градче, само че в Дорсет, Великобритания, в семейство на художници скулптори, тя расте в изцяло момчешка компания и дори предпочита да я мислят за момче. Родителите й са интелектуалци и бохеми и до 10-годишната й възраст вече са я завели на няколко концерта на Боб Дилън и „Ролинг Стоунс“. Като дете е убедена, че ще стане музикант, свири на саксофон и китара и пее. После пък й хрумва, че иска да тръгне по пътя на родителите си и да се занимава с изобразително изкуство. Изпращат я в прeстижния колеж „Сейнт Мартинс“ в Лондон, където обаче тя веднага сформира бандата PJ Harvey (кръстена на самата нея, като по-късно с това име излизат и самостоятелните й албуми) и започва да пише песни. Живее в ужасен малък апартамент, влажен и тъмен като затвор, отопляван от допотопна газова печка.