Семейство Явашеви и други животни

Един разказ за три синеоки звяра, смелия им баща и крехката им майка, които се опитват да оцелеят в екшъна с работно име „Родителство по български“

Адриана Попова 28 January 2020

Снимка: Зоя Стоянова

Дългият блок, който навремето се казвал „Партизански завет“, се намира срещу хотел „Мираж“, близо до входа на Бургас. Лековерните хора ще го подминат на скорост, устремени към морските градчета на юг.

По-внимателните ще забележат обезпокоителната липса на гълъби около единия от апартаментите на деветия етаж. Птиците са наплашени от силните и разнообразни като произход, но винаги застрашителни звуци, идващи отвътре. Като благоразумни твари те предпочитат да избягват рисковите площадки за кацане. Да сте виждали гълъб, кацнал върху Етна?

Един бърз поглед през прозорците на апартамента ще потвърди подозренията, че вътре става нещо нередно. От стената в хола виси разкъсан тапет, вратите на шкафовете са овързани с различни приспособления, тук-там липсва дръжка на вратичка и лайстна на пода. Тихо е, но това е онази тишина, която във филмите на ужасите предвещава скорошна страховита развръзка. После вратата се отваря и в стаята нахлуват...

По-рано същия ден

Росито открива своя зала за SEMMA в спортен център „Електра“ – спининг с елементи на изправителна гимнастика и акцент върху правилната позиция на тялото. Твърди, че се притеснява да застане като инструктор пред момичетата, с които досега е тренирала рамо до рамо, но дава команди с ясен, изнесен глас. Личи си, че има тренинг в мотивиране на групи хора. На откриването на залата присъства и мъжът й. Откроява се сред дошлите с ръста си от метър и деветдесет и един. Това е човекът, нарекъл себе си татко звероукротител, Калоян Явашев. Преди година той събра в книга историите на израстването си като мъж, намирането на професия – малко е странна, дресьор на папагали, но става, – срещата си с Росито, раждането на трите деца и отглеждането им, по време на което разбира, че възпитанието не е точна наука. И още по-малко хоби, с което да се занимава, когато му е приятно.

По-късно същия ден

... и в стаята нахлуват Те. Следобедният сън е свършил и Калоян ни ги представя.

Микаела е на четири, досущ като близнака си Боримир. Кръстена е на героиня от първата част на „Трансформърс“, ролята се изпълняваше от Меган Фокс. Боримир е вдъхновен от първата част на „Властелинът на пръстените“. Просто семейството гледало две поредни вечери тези филми. За Микаела баща й предрича професия, свързана с животни. За брат й казва, че ще е постижение да не влезе в затвора, всичко останало ще е надграждане. Когато е в настроение, ги нарича „мъжкото“ и „женското“. Микаела е любителка на тапетите. Смята, че е ужасно скучно те просто да си стоят на стената, и се опитва с различен успех да ги превърне в артинсталация. Борко има глава на раменете си и й организира чести сблъсъци с препятствия като врати и стени.

Опирайки се на опита на балканските ни предци, нашият подход към децата е високодецибелен с преобладаващ физически контакт.
Габриел е най-малкият, на две години, и е кръстен на Рафа Надал, само че индиректно. Калоян няма идоли, но си има любимец в лицето на испанския тенис шампион. Преди време имал куче, немска овчарка, на което казвал Рафа. И затова, когато се родил малкият, не вървяло да бъде и той Рафа, а където Рафаел, там и Габриел, нали и двамата са ангели от висок ранг. Малкият още преди раждането си бил орисан да стане тенисист. В пристъп на гадаене приятелка на семейството предрекла, че вторият син ще бъде голям шампион. На прощъпулника Габи хванал тенис ракетата (сугестирането от страна на единия родител не бива да се изключва) и сега Калоян и Роси са спокойни, че на старини ще бъдат финансово осигурени от тлъстите наградни фондове в Големия шлем и мастърсите.

По време на разходка предобед двегодишният Мики ни демонстрира шампионски дух в някаква смесена дисциплина между тичане и подскачане. Спъва се и пада. Ухилва се, става и продължава. Никой не се затичва към него с истерични писъци „ударилисемамееетатее“. Баща му справедливо отбелязва: „Да се научи да си носи отговорността. Да знае – него го боли, не мен“. Чувала съм, че и Рафа са го възпитавали така.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР