Тримата наследници по свидетелски показания всекидневно влизат в различни коалиции, неизменно насочени срещу реда и спокойствието в апартамента и прилежащата му етажна площ. Сега обаче са още сънени и по родителско разпореждане сядат върху дивана в хола, който баща им нарича „обичайния им ловен район“. Мики отваря голямото кухо яйце, което е получила сутринта. Върху черупката му е изобразена Снежанка, но отвътре изпада подарък багер. Явно това е яйце, способно да задоволи и мъжкото, и женското начало у всеки човек, пък бил той и дете. После Мики се захваща да се облича като принцеса Елза. Преди роклята трябва да се справи с потниче и чорапогащник и след като пробва различни варианти за поставянето им, вече е готова. Двамата братя са по-бързи в обличането, не без чужда помощ. Малкият иска и той яйце. Получава истинско, варено, което търкаля разсеяно в чинията. После с отработен жест пуска телевизора, откъдето потича „Замръзналото кралство“. Принцесата на дивана гледа принцесата на екрана, което осигурява спокойствие. То трае цели 30 секунди.

В постовете си във Фейсбук, които се следят от хиляди хора, и в базираната на тях книга Калоян описва всекидневието си на баща, без да използва омекотители. Вкарва сравнения като „рязане на ламарина с флекс“* и „виене на умряло“ за звуковия фон у дома. Твърди, че родителството е като тениса – бягаш след нещо малко и бързо и се мъчиш с удар да го накараш да отиде там, където ти искаш.

Повече от наложително е да подчертаем, че освен искрен, понякога брутално искрен, Калоян е баща с черно чувство за хумор. С него се опитва да поприкрие факта, че е луд по децата си, въпреки че понякога би предпочел да плува с ядосани бели акули на стероиди, отколкото да е в една стая с тях. „Опирайки се на опита на балканските ни предци, нашият подход към децата е високодецибелен с преобладаващ физически контакт.“ Контакта и ние го забелязваме – и трите деца се опитват едновременно да се покачат върху главата – за предпочитане, или върху раменете – в краен случай, на баща си. В паузите между атаките той се извинява за облеклото си, анцуг с маратонки. Вероятно предполага, че сме смятали, че ще ни посрещне в black tie, и сега сме силно разочаровани. Има известна доза разочарование у нас, но то е, защото след прочитането на „Дневникът на един татко звероукротител“ сме си създали определени очаквания за Зверовете. А ето ги сега пред нас – усмихнати в различна степен деца, които без много грим могат да бъдат заснети в коледна реклама. Няма ги истеричните ревове на глезльовци (веднага разпознавам кое дете реве на инат), сигурна съм, че когато Мики, Габи и Борето реват, могат ясно да се обосноват и да назоват поне една разумна причина да го правят. Невинаги използват литературен български, но им се разбира – пиш, имамако, искам банана на Габииии.

В апартамента на деветия етаж личат наченки на нов стил във вътрешния дизайн, който най-общо може да бъде определен като „да се ограничат щетите“. Ефектът от ремонтите тук доказано трае три дни. Калоян и Росито споделят естетическите си намерения да набият куки в тавана, на които да окачват най-ценните си притежания – сред многобройните умения на наследниците им поне засега не е забелязано умението да вървят по стени. Но децата продължават да се развиват, „не задължително за добро“. Според Калоян: „Трябва да си разнообразен в наказанията, защото привикват. Пазя твърдата линия. Слагам граници. С три деца нямаме време за лиготии.“ Граници се очертават по различен начин. Това може да са стените на надуваем басейн, който се използва като тепих за свободни борби, но само докато острите зъби на наследниците не го пробият. Мисля си, че ако Мики, Борко и Габи се бяха родили в едно друго време, Берлинската стена едва ли щеше да оцелее толкова дълго.

Близнаците на Роси и Калоян се появяват след процедури в турска клиника за инвитро. Габриел е следствие от празнуване на Осми март, съчетано с победа 6:1 на Барса над ПСЖ, и вяра в думите на лекари, че баща му не може да има наследници по естествен път. Роси разбрала, че е бременна чрез известната диагностика със зелеви сарми. Изяла пет наведнъж и се досетила, че не е случайно. Сега двамата са убедени, че да си родител на бебета, изобщо не е справедливо, но много прилича на Стокхолмски синдром, когато похитените се влюбват в похитителите. В процеса на възпитанието на децата Калоян открива обезпокояващи прилики с поведението на папагалите: „И двата вида са шумни, кресливи и с афинитет към скандалите и разчленяването на всичко, до което се докопат“.

Добре е да уточним, че папагалите се появяват в живота му преди децата. В Испания, където той заминава като безгрижен младеж, трудов емигрант от България, открива занаята на дресьор на пернати. Обикаля с шоу заведенията в различни курорти, после прави същото в Малта и Кипър, където среща Росито. Последните години папагалите – какаду и ара, разнообразяват тежкия живот на туристите в Анталия, като карат колело и играят баскетбол. С тях стига до финала на „Турция търси талант“. Моите папагали не говорят, подчертава Калоян, не може и те, и аз да приказваме. Представленията имат и образователен характер – откъде идват папагалите, колко живеят (30-40-50 години, някои стигат и 80), какво можем да очакваме от тях като домашни любимци и че е хубаво да се купуват от ферми с люпилни в Европа, а не да се подпомага бракониерският лов и нелегалният износ от Южна Америка. През декември шоуто Macaw’s world ще гостува в един от варненските молове.

Сбогуваме се с милото семейство Явашеви, слизаме с асансьора и когато сме се отдалечили на петдесетина метра от блока, гълъбите от деветия етаж се разлитат и отгоре се чува нещо малко по-слабо от динозавърски рев: „Сприии, неее таам, слеез от таванаа.“ От това безопасно разстояние си помислих, че човеку не е необходимо да стига чак до Корфу, за да напише „Моето семейство и други животни“. Достатъчно е да живее в блока, наричан някога „Партизански завет“. Доколко това име е справедливо, нека историята отсъди.

П.С. С Калоян Явашев се запознахме на едно от поредицата събития „Говори с EVA“, посветено на отношенията деца–родители. Той беше най-аплодираният презентатор, защото без заобикалки и само с леки преувеличения сподели бурния си родителски опит. Хората имат нужда да чуят истината, а тя е, че отглеждането на деца не прилича на бране на росни теменужки в гората, а е „чок зор“ (много трудно, един от малкото турски изрази, които Калоян знае), че там няма един правилен подход, а само едно правило – обичай ги, пък да става каквото ще.