Отговор на този въпрос ще намерим в книгата на Блажка Димитрова „Как да живеем с нулев отпадък в България“. А Блажка в момента се впуска в нова мисия – да помогне на други заведения да се превърнат в такива с нулев отпадък, след като нейният ресторант „Благичка“ вече не смогва да задоволява интереса към добрата, чиста и вкусна храна.

При това приготвена, без да оставя какъвто и да било отпадък. Блажка е организирала закупуването и доставката на продуктите в собствени опаковки – платнени и хартиени торби, стъклени бутилки и буркани и кутии. Успяла е вече да научи и потребителите, вземащи храна за вкъщи, да идват с амбалажа си – някои дори го правели с тенджери и тигани.

Така започнала и тя преди около три и половина години, решавайки да живее с нулев отпадък. Запознавайки се с принципите на това движение, осъзнала безумието на консуматорската стихия, стимулирана от всевъзможните промоции, на която била подвластна, докато живеела в Щатите. Килерът й преливал от съвсем ненужни неща, а тя старателно изрязвала ваучерите за намаления от каталози и списания. Когато се прибрала в България, продължила да живее по почти същия начин.

Всяка вечер готвела вкъщи, и то не повече от една супа и една салата, а сутрин изхвърляла найлонова торба с какви ли не отпадъци. Докато един ден в Студентския град не била ударена от понесен от вятъра кашон. Той изиграл ролята на ябълката, ударила Нютон по главата и довела до откриването на Закона за гравитацията. Само дето Блажка не открила нищо, а се вдъхновила от идеята да бъде човек, неоставящ отпадъци след себе си. И най-напред вкъщи въвела принципите на този начин на живот.

Отказ от това, от което нямаш нужда

Преборила се с нагласата си за консумация, за свръхконсумация и запасяване. Убедила се, че може да си купува храни в насипно състояние. Когато за първи път влязла в „Била“ с кутия, в която помолила да й сложат сирене, първо се шокирали и отвърнали, че не може. По-късно и други хора започнали да пазаруват в кварталните магазини, носейки си съдове и опаковки.

Тази практика навлязла и в ресторанта, който тръгнал като бизнес с кауза – Блажка приема на работа само младежи в неравностойно положение.

Намаляване на потреблението на неща, без които не можеш

Това наистина коства усилия и изисква много голяма информираност. Ако вярваме на рекламите, трябва да завъртаме върху четката за зъби едно солидно количество паста. А имаме нужда от не повече от грахово зърно. Същото е с шампоана – Блажка е забелязала, че в българския превод на упътването за употреба на различни козметични продукти се препоръчва те да се използват понякога с 50% повече, отколкото в оригинала.

Отделно, че на всички почистващи и перилни препарати има алтернатива, щадяща околната среда – вместо ароматизатори в ресторанта освежават въздуха с етерични масла, накапани върху сода бикарбонат. Гладките повърхности се почистват с вода, в която са били накиснати кори от цитруси, използвани за фрешовете.

Да намалим месото, не да се откажем изцяло от него, е сравнително лесно, а ефектът е изключителен не само върху здравето ни, а и върху количеството въглеродни емисии. Нека да добавя, че в ресторант „Благичка“ се готви само месо без кости, което се купува от производител. И се предлага само по едно месно ястие на ден.