Преди едно цяло десетилетие се засякохме на едно твое ревю в Лондон – то премина със страхотен успех – имаше местни и български журналисти, твои приятели, непознати… Какво ти остана от модните пътешествия по цял свят, пребиваването в мегаполиси, срещите с различни творци, търсенето и откриването на мултикултурни вдъхновения?

Остана ми вярата във възможностите ми, зарядът и огънят в сърцето ми, които всички тези хора и преживявания запалиха в мен тогава, и ме държат горе духом и до днес. Лично мен големите градове ме изкарват от зоната ми на комфорт и ме поддържат будна и активна. Напомнят ми да виждам света и всички нас като едно цяло, предизвикват състезателния дух в мен, учат ме как да допринасям за средата, от която съм част... Там осъзнавам най-ясно, че не съм сама, нито пък единствена, и разбирам, че и без мен слънцето пак ще изгрее. На моменти ме изсмукват, но обичам големите градове, защото в тях се губя и се преоткривам непрестанно. А когато се изморя, винаги намирам оазис, в който да си почина и да се презаредя.

Днешната Вероника различна ли е от онази, която разбиваше стереотипите в България преди вече повече от десет години?

Някои неща никога не се променят. (Смее се.)

Стигаме до темата за Бразилия – успяха ли годините, прекарани там, да те преоткрият? Засенчиха ли по някакъв начин стария ти образ, или напротив – допълниха го?

О, да, Бразилия ми е един от най-големите учители досега. Изчисти ме от много ненужни пластове, натрупани през годините, и извади наяве неподозирани от мен качества, с които съм се родила, но поради една или друга причина бях дълбоко скрила и дори забравила за тях. Разбира се, този процес не беше никак лек и безболезнен, като всяка една трансформация, но си заслужаваше всичките ми усилия, сълзи и инвестирана енергия. Безкрайно съм благодарна на Бразилия и считам мисията си да се рестартирам и преоткрия за изпълнена.

Как би описала Сао Пауло в едно изречение? С какво този град е притегателна точка за креативни хора като теб?

Сао Пауло е истинска градска джунгла, микс между природа, архитектура, технологии и колорита на мулти-култи реалностите, събрани в него. Космополитна и противоречива дестинация, привличаща креативните хора заради необятностите и потайностите й във всякакви разцветки, музики и ритми на живот. И онази бразилска екзотика... впечатляваща е! Дори човек да наблюдава само небето над Сао Пауло, никога няма да му е скучно, защото всеки миг там е различен, неочакван и в повечето случаи – вдъхновяващ и красив. Но не е град за всеки вкус – по-скоро е за хора с авантюристична настройка.

Разкажи ни за хората, които срещна там? По какво си приличат, по какво се различават? Как разговорите, общуването и съжителството с тях те промениха?

Голяма част от хората, които срещнах там, се превърнаха в мое семейство, опора и дори основна причина толкова време да се задържа в Бразилия. Повечето си приличат по огромните и всеотдайни сърца и че без задръжки споделят открито чувства, статуси и емоции. Всички са по свой начин творци – занимават се с различни видове изкуства – като хоби или професионално. Различават се единствено по години и цвят на кожата, но за мен са олицетворение на любовта. Хора, заради които винаги ще се връщам там. Благодарение именно на тях и на живота в Бразилия се научих да слушам повече, отколкото да говоря, научих се да чакам, да приемам, усвоих изкуството на търпението. Качества, за които мечтаех преди Бразилия, но дори не предполагах, че е възможно да усвоя. Но предизвикателствата и неволите, придружени от хора, отразяващи ме като огледала, са способни да трансформират всеки човек.

Разкажи ни за проектите, които осъществи там? Имаше ли съмишленици и какви хора бяха те?

Имам много написани и нарисувани проекти през годините живот в Бразилия, но малко от тях се осъществиха напълно. Съмишленици не ми липсваха, дори мога да се похваля, че голяма група хора последваха работата ми, научиха името ми, изкупиха всичко, което пренесох от Европа или произведох локално. Прегърнаха идеите ми и дори работиха безвъзмездно за реализацията на някои от тях, просто заради каузата и вярата в мен. Не намерих големи инвеститори за моите проекти, но се открихме с хора с огромни сърца и жажда за творчески приключения. От няколко години обаче Бразилия също е в тежка икономическа и политическа криза и в много случаи, подобно на ситуацията в България, съвременните артисти работят без финансова подкрепа. Тази ситуация обаче ме вдъхнови да създавам неща в колаборация с други хора с цел да облекчим социалното положение на много от тях и съдействайки в същото време за екологичното благо на планетата.