Помня, когато те видях за първи път – във времената на Totally Erected. Бяха все още трудни времена за модата в България като цяло – преди бума на смарт телефоните и социалните медии, преди появата на т.нар. инфлуенсъри, беше преди всичко дигитално около нас… И твоето присъствие се забелязваше. Какво си спомняш за този период?

Това, което помня, е, че както и сега, различните хора бяхме рядка екзотика в българското ежедневие. Но тогава, за разлика от сега, без социални мрежи и смарт устройства, без опции за нискобюджетни пътешествия и чести обиколки по света, хората бяха сякаш по-креативни, по-търсещи, по-информирани и сякаш в пъти по-автентични като мислене, начин на живот и личен стил. Днес сякаш всичко се уеднакви като тенденции, поведение и визия. В онези години излизахме вечер, за да празнуваме живота, танцуващи, жадни за нова музика и кой от кой по-индивидуален. Беше модерно да си различен, а сега изглежда, че за повечето хора са актуални отново униформите и конфекционното мислене. Но се надявам и това, като всичко останало, да премине и хората все-повече да се връщат към себе си и живота извън социалните мрежи.

Хората от твоя кръг се обединявахте около различни творчески идеи и пространства – кои бяха двигателите на вашето общество и как успявахте да заобикаляте по-посредствените алтернативи около вас?

Двигателите бяхме самите ние, провокирани от условията, в които виреехме, от липсата на избор за живот и развитие някъде другаде, без това да изисква чакане на визи, друг тип разрешения и огромни финансови инвестиции. Бяхме принудени всичко да правим и постигаме сами, на базата на огромни усилия в битката ни със закостенялото обществено мислене. Но всичко това ни направи безкрайно  силни, креативни и независими. Много от нас успяха на международно ниво и – да, светът започна да ни преоткрива като съвременна нация. Живеехме революционно за времето си и често създавахме концепции и продукти, непознати дотогава за България. Бяхме първи и единствени в областта си. В този период дори издадоха енциклопедия – „Българската нова вълна“, представяща новите лица в родната култура – всеки от нас беше пионер в областта си в първото десетилетие на 2000-те.

Времето беше бурно и завладяващо и много от личностите, които се превърнаха в символи на този период от културното ни развитие, вече ги няма – или престанаха да организират революции, или промениха географското си местоположение, или просто се приспособиха. Контактуваш ли с хората от този период, къде са те сега?

Контактувам и продължаваме да сме си близки с много от тях, макар да сме физически раздалечени. Повечето от нас се изтощихме в един момент от непрестанните разочарования и липса на възможности и разбиране в българското общество и избрахме други места по света, където да инвестираме времето и усилията си. Избрахме да живеем далеч от традиционните в българския манталитет злоба, клюки и лошотия.

Дрехите, които правеше преди, бяха различни от всичко, което можеше да се види по витрините от онзи период. Нямаше и много възможности за онлайн пазаруване. Откъде черпеше вдъхновение за идеите си?

И до днес създавам такива дрехи и не само дрехи, а концепции за различен тип преживявания. Не съм от дизайнерите, които следят тенденции. Следвам собствените си инстинкти и интуиция. Когато работя за собствени проекти, а не за клиенти, идеите си основно черпя от личните ми преживявания  – житейски, емоционални, визуални... Един от основните ми източници на информация и вдъхновения е музиката, във всичките й измерения. Тя е тази, която е способна да ме убие с един тон, а с друг – да ме възроди от нищото.

Продължават ли идолите ти от онези години да са твои идоли и сега? Изобщо променят ли се вдъхновенията ти в различните периоди? Може ли да кажеш, че си момиче на конкретна ера, на конкретен стил, на конкретна философия, или тези неща винаги са преходни?

Личностите, които са ме вдъхновявали преди, продължават да са ми любими и днес, но както повечето хора, с времето откривам нови за мен хора, интереси и предизвикателства. Живея в крак с времето, на моменти дори прекалено бързам и го изпреварвам, но не обичам да се задържам дълго в едно място и епоха, така че не се ограничавам в рамките на определено измерение, а просто рефлектирам на нивата, в които живея.

Помня, че пространството Culture Beat, което създаде, генерираше определена субкултура, около която левитираше цяло едно градско племе. Липсва ли ти усещането да си притегателна точка за търсачи на ексклузивни гледки и усещания?

Липсва ми онова племе, онзи пулс, който създадохме някога заедно. А относно това дали съм притегателна точка за търсачи на ексклузивни преживявания – продължавам да съм такава и може би винаги ще бъда, независимо в коя точка на Вселената се намирам. (Намигва.)