Можеш ли да ни дадеш по-конкретен пример за подобно взаимодействие?

Преди точно пет години с група младежи, създаващи продукти от отпадъци на промишлената индустрия, инициирах проект, наречен “Mata Urbana” (градска джунгла). Идеята на проекта беше да реализирам модна колекция изцяло от текстилни отпадъци, произведени от фабриките за работни униформи в Сао Пауло. Тази колекция беше конструирана и ушита изцяло от жители на фавелите на града. Хора с таланти и мечти, но отхвърлени или забравени от обществото заради социалното положение, в което се намират. Оставени да живеят в крайна бедност, в перифериите на двадесетмилионния мегаполис, без никаква възможност да се лансират на пазара за работна ръка. Някои от тези хора умееха да конструират, други – да шият, а трети просто искаха да се научат на някакъв занаят. Общото при всички беше, че не знаеха нищо за мода, тенденции, материи, специфики в кройките и шиенето. В продължение на почти година ходех два пъти седмично във фавелите, за да обучавам и да работя по колекцията си с тези хора. Най-голямата ми награда за това беше любовта, щедростта и сълзите на радост и признателност от тези невероятно мили хора, и най-вече страстта, с която усвояваха всичко. В ограничените условия, в които живеят, жителите на фавелите ме посрещаха всеки път като царица, със закуска и обяд, в знак на благодарност, че споделям знания, информация и вдъхновения, които за тях дотогава са били недостъпни. Вълнението, че шият първите мостри за колекцията, беше огромно.  Аз самата работех в индустрията на бързата мода, за да мога да инвестирам в този процес на подготовка. Моето желание, както и тонът на всички участващи, беше да осигурим професионално бъдеще на тези талантливи и суперработливи хора. Когато бяхме готови с първите мостри на колекцията, кандидатствахме за финансиране на проекта, но за жалост точно тогава се случи поредният политически, а оттам и икономически погром в Бразилия, и всички програми за финансиране бяха орязани. Така проектът остана замразен, с надеждата, че някой ден ще има отново шанса да се възроди.

Помня, че направен от теб дизайн за ръкавици преживя истински успех в Бразилия – беше хит сред местните знамености, продуктите бяха включени във фотосесии за популярни местни списания... Имаше ли друг подобен обществен успех?

Да, Vampirela DiscoNova – модна линия за фестивална мода, създадена изцяло от отпадъците на бързата модна индустрия, която в Бразилия, и по-конкретно в Сао Пауло е огромна и генерира ужасяващо количество отпадъци в природата. За този проект, заедно с моя приятелка, устроихме ателие, където в рамките на шест месеца направихме няколко колекции от дрехи, аксесоари и обувки, изцяло произведени от рециклирани материали, които продавахме по фестивали и големи музикални събития. Така бяхме забелязани от организаторите на Седмицата на модата в Сао Пауло и спечелихме финансова подкрепа от главния спонсор на събитието – за осъществяването на нашата капсулна колекция, която успешно разпродадохме. Останаха идеята, архивът от тази колаборация и магията, очакващи някой ден своето продължение... може би в други дестинации.

Как ще опишеш Вероника след бразилския й период? Има ли нещо от изграждането ти като личност, което да дължиш именно на тази страна и нейните специфични особености – климат, култура, храна, хора…?

Бразилия ме научи на смирение. Благодарение на Бразилия много от предразсъдъците, комплексите и притесненията за мен самата просто изчезнаха. Животът там ме научи на отговорност и осъзната консумация на ресурси. Мегаполисът възпита в мен практичност и компактност, както и правилно калкулиране на времето и разстоянията. Ако преди Бразилия не си представях живота в града без такси, то в Сао Пауло, за да опозная града, се научих да се движа с градски транспорт и да ходя пеша между 5 и10 км всеки ден. Климатът в Бразилия ми даде заряд, цвят и самочувствие – в много редки случаи забравях да се гримирам, защото се научих да се харесвам повече в естествения си вид. Усъвършенствах радостта от споделянето, научих се да давам и да получавам. Благодарна съм на Бразилия за това, че днес се чувствам по-силна, по-смела и по-осъзната от всякога.