Откривам я в поредната фаза на трансформация в нейния живот. В България, но като спирка между Бразилия и Германия, където тя и съпругът й съвсем скоро ще започнат нова глава от своя съвместен живот.

Израснала в Санкт Петербург и Варна, дъщеря на руски експат от украински произход (известния джазмен Анатолий Вапиров), името на Вероника изплува на повърхността на публичния спектър за първи път като участник в конкурс за млади дизайнери. После се налага и като личен стилист на много от българските поп звезди от края на 90-те и началото на новия милениум. А по-късно и като създател и криейтив директор на бранда и дизайнерското студио Totally Erected в София, където тя и Деси Божкова правят истинска революция в българската мода. Те са пионери на т.нар. „нова вълна“, наследила традиционните символи в родната градска култура. И не само това – изследват нови територии, разбиват граници, покоряват непревзети от други пластове…

После, само миг, и Вероника изчезва, сякаш никога не е оставяла следи в творческото ни пространство, почти като секретен документ от архивите на НАСА. Тя наистина отлита, но през океана, в една от най-противоречивите географски дестинации в света – Бразилия. За този период не знаем много – освен факта, че може би именно там Вероника успява да открие себе си. И по-късно съпруга си… Всъщност в доброто старо минало никой не можеше да си представи Вероника с халка на ръката. Не сме сигурни дори дали и сега носи такава. Затова решихме да се срещнем с нея и да я попитаме.

Това на ръката ти халка ли е?

Халка и годежен пръстен, и си ги нося винаги. Може би не се предполага, че са такива, защото нито халката, нито годежният пръстен изглеждат по общоприетите стандарти.

Разкажи ни как мина сватбата ти? По-скоро интимно събитие ли беше, или успя да събереш приятелите си, за да отпразнувате заедно тази промяна в живота ти?

Първоначално се настроихме и се подготвихме за интимно събитие-подпис, като сватба планирахме да е по-нататък във времето. Но в крайна сметка интимното събитие се превърна в лека сватба благодарение на прекрасното продължение на деня в празник до ранни зори – в компанията на купонджийското ми семейство, невероятните ни приятели и безкрайни танци. Получи се вълшебно, въпреки че всичко организирахме в рамките само на една седмица. Визията си я измислих, докато избирах платовете за нея, а тоалетът ми беше завършен в рамките на 24 часа. Съпругът ми също го облякохме за един ден. Подписахме във Варна, където празнувахме на брега на морето в красив и изискан ресторант. Започнахме с празничен семеен обяд и продължихме с коктейл и парти за приятели в бара под ресторанта, резервиран специално за събитието. Всичко мина като по ноти, на романтичен боса-нова шлагер, много специално, прочувствено, приказно красиво, с морски бриз и звезди в очите, незабравимо. А последвалите три денонощия празнувахме само ние двамата, като крале, в лукс и разкош, подарени ни от кумовете. Благодарни сме за всеки споделен миг! Иначе плановете за голям, луд празник на нашата любов си остават, за да уважим всички неприсъствали миналата година роднини и приятели от Бразилия и света.

Къде се срещнахте? Как разбра, че това е твоят мъж? По какво си приличате и по какво се различавате?

Родриго ме е забелязал преди около пет години, на шоу на една от любимите ми групи от клубната сцена на Сао Пауло – “Teto Preto”. Тогава ме е видял в пълния ми блясък – визия, танци и супер настроение – и се е влюбил от пръв поглед. Наблюдавал ме е с часове, без дори да подозирам, скрит в сянката на една от колоните в залата на старинната сграда, където се случваше събитието.

На следващия ден е преровил социалните мрежи, за да ме открие, след което в продължение на почти година ме е следил отдалеч и се е подготвял за точния момент на нашата среща. И така, преди почти четири години той ми изпрати в лично съобщение линк към едно космически красиво диско парче, в което пък аз се влюбих от „първи слух“. И ми написа: „Според мен ти си тази музика“. Останах във възторг от точността, с която е усетил какво ме докосва – в случая музика, която те телепортира в други измерения. И изобщо, усетил е, че музиката е любим подарък за мен. Успя да привлече вниманието ми именно по този начин и след още пет месеца комуникация в съобщения ме покани на своя изява – освен всичко останало, той селектира и пуска музика. Едва тогава, виждайки и слушайки го на живо, на изключително специално място, аз усетих, че между нас може да има нещо повече от просто приятелство.

По-късно Родриго сподели, че целият му сет е бил вдъхновен и посветен на мен. Много хора казват, че си приличаме визуално. Освен това имаме много общи интереси и близък по динамика и естетика начин на живот. Пътуваме много, заедно и поотделно. Имаме си пълно доверие и за първи път не ревнувам във връзката си, независимо от това, че той успява да генерира огромен интерес към себе си от почитателите на работата му. Двамата умеем да украсяваме с различни средства дори и най-неприятните фрагменти от живота си. Грижим се прекрасно един за друг. Единственото, в което крайно се различаваме, са нашите характери, но вярвам, че това е за добро. За разлика от мен той е много умерен, спокоен, тих и скромен. Може би именно комбинацията от тези качества, плюс емоционалният му интелект и иновативното му мислене, ме накараха да се влюбя и да открия мъжа на живота си в него.

Опиши ни един ден със съпруга ти… За какво разговаряте? Какви са мечтите ви?

Събуждаме се задължително с медитация, пием топла вода с лимон, мед, куркума, закусваме със прясно приготвено смути и всичко това на музика, която селектираме според момента и си пускаме задължително на плочи. Говорим си за нещата от живота, актуални вълнения и емоции, ситуации, изкуство и какво ли още не. Споделяме мигове и настроения в музика, танц, медитация и храна, която приготвяме заедно. Рядко се задържаме на едно място задълго. Пътуваме, посещаваме изложби, концерти и всякакви други интересни за нас събития. Също понякога творим разни неща – само за нас и заради самия процес. Модата все така е мое основно вдъхновение.

Като заговори за мода и събития, да се върнем към миналото ти… Има ли любовта ти към изкуствата връзка с детството ти – отношенията в семейството ти, произхода ти, заниманията на родителите ти, крайбрежната Варна…?

Страстта ми към модата като изкуство определено има връзка с всичко гореспоменато, и не само. Връзката ми с модата е преди всичко духовна. Това важи за всяко едно от изкуствата, чрез които, като мултидисциплинарен артист, съм избрала да се изразявам.