Успехът връхлита Ленард изневиделица и изпраща по дяволите разходките им със Сюзън, вечерите на свещи и чай с портокали. Двамата се срещат в хотелска стая след един от концертите му с идеята най-после да преминат границата в отношенията си и да станат истински любовници. Сюзън обаче отказва. За Ленард тя си остава само безплътна муза. Сама споделя в интервю, че в трудни моменти Ленард е помагал и на нея с пари.

Сюзън Втора

На Сюзън Елрод Ленард посвещава песента си „Моята циганска жена“. Тя е майката на двете му деца – сина му Адам и дъщеря му Лорка, кръстена на любимия му поет Федерико Гарсия Лорка. Сюзън е изключителна красавица – смугла, драматична и много страстна, но кой знае защо Ленард не се решава да сключи брак и с нея. „Страхлив съм“ – обяснява той.

Двамата живеят ту заедно, ту разделени през 70-те. Тя предпочита да прекарва времето си с децата в къщата на остров Хидра, където пък Ленард не обича да се връща задълго. Той обаче й дава пълна свобода и Сюзан не се страхува да се възползва от нея. Превръща се в нещо като разбесняла се домакиня, непрекъснато води в къщата млади мъже, окачва по стените еротични картини с пози от „Кама Сутра“, а във всяко от чекмеджетата в дома й човек може да намери каквито си иска упойващи треви, както и чист хероин, разбира се. Слуховете за разгулния живот на мисис Ленард Коен, както се нарича тя, макар да няма брачна халка на пръста си, бързо се разнасят из селото и скоро Ленард получава чек за глоба в размер на 25 000 долара, които трябва да плати заради неприличното поведение на жена си и шумните й купони, с които нарушава спокойствието на съседите и патриархалните нрави на острова.

Музикантът, който точно тогава е в пика на кариерата си – пише музика, записва албуми, изнася концерти – постъпва така, както винаги: плаща си. И собственоръчно сваля картините с фалоси от стените на дома им в Хидра. Сюзън обаче запазва свободата си да се среща с колкото и каквито мъже иска. Когато Ленард Коен издава прочутия си албум The Death of a Ladies’ Man (буквално „Смъртта на женкаря“), именно Сюзън Елрод под псевдонима Валентина снима обложката му.

След Сюзън Втора в живота на Ленард Коен има още много жени, но никоя от тях не успява да излезе от анонимност и да застане публично до него. Коен продължава да се бори с пристъпите на депресия, която не само не затихва с големия му успех, но дори става по-дълбока и силна.

Има цели седмици и месеци, в които не може да стане от леглото, и всички лекарства му помагат само временно. За да се справи с Нейно величество, както обича да нарича сянката, живееща в него, Ленард отива за 6 месеца в будистки манастир в Ел Ей. Там, благодарение на монашеския живот и разговорите си с 96-годишния си учител, японеца Роши, успява до голяма степен да преодолее проблема.