Междувременно Мариане има връзка с доста по-млад от нея режисьор, но така и не успява да забрави Ленард и един ден застава на прага на хотелската му стая в „Челси“. Ленард не я заблуждава и просто й казва: „Това не е твоята сцена“. Вече е срещнал Сюзън. Дори не една Сюзън, а цели две. С Мариане обаче запазват близки отношение до края. Той й посвещава някои от най-известните си песни – „Птица върху жица“ и „Толкова дълго, Мариане...“ Изпраща й пари за лечението на Аксел чак докато тя не се омъжва за богат строителен предприемач, с когото остава до смъртта си. Отива си от левкемия през 2016 г., а Ленард Коен й пише прощално писмо, което прочитат на погребението й. „Винаги ще помня любовта и красотата ти! Ще се срещнем скоро“ – казва той в него. Умира три месеца след нея.

Сюзън Първа

Когато се установява в хотел „Челси“, Ленард изпада в нещо като черна дупка. Самота, алкохол, наркотици и отново самота. Пълна безнадеждност. Понякога пътува до Монреал, за да види майка си. И една вечер там, в един нощен бар, вижда на дансинга една ослепителна двойка – известния в онези години скулптор Арман и съпругата му Сюзън. Арман и Ленард се познават и затова поетът (все още е само поет) се ограничава просто с възхищение от разстояние.

Сюзън Вердал е нещо като легенда тогава, разбила е не едно чувствително сърце на артист, писател или художник от бохемските среди в онези години. Историята се повтаря досущ като с Мариане. Сюзън и Арман се местят в Ню Йорк, след което се разделят. Тя се изнася заедно с дъщеря им в превъзходен изоставен лофт на брега на река Сейнт Лорънс и двамата с Ленард започват да се срещат. Той е убеден, че Сюзън е луда, но е обсебен от нея. Тя обикаля кофите за боклук, събира разни парцали и след това шие за себе си и детето изключителни дрехи. Или превръща захвърлени, непотребни вещи в невероятни мебели.

Двамата си имат ритуал – седят на брега на реката, съзерцават я и си говорят, след което се прибират в лофта на Сюзън, тя му прави незабравим чай с аромат на портокали, палят си свещи и продължават да си говорят цяла нощ. За Ленард Сюзън е истинско спасение и вдъхновение и той й посвещава стихотворението си „Сюзън“, което по идея на своята приятелка, певицата Джуди Колинс, превръща в песен. Успехът на парчето е огромен. Всички полудяват по него. Всички искат Ленард да пише за тях. На един от концертите си Джуди Колинс го кани да изпее „Сюзън“ заедно с нея. И той разбира, че може. Песента променя живота му. За една нощ той става звезда. През 1968 г. издава първия си албум „Песните на Ленард Коен“, по повод на който легендата Боб Дилън казва, че Коен е най-добрият сред поетите от това поколение. Албумът се задържа цяла година в чартовете в САЩ и Великобритания.