Коен става звезда още с първия си албум – „Песните на Ленард Коен“, който обаче записва и издава едва на Христова възраст. До този момент – до 33-годишната си възраст – той пее просто между другото, пред приятели или най-много в някой бар. Вади си хляба като писател и поет, при това с награди, нелоши тиражи и страхотни отзиви както в родната си Канада, така и в Америка и Великобритания. Наричат го „най-яркият млад поет на Канада“, а също така „вторият Джеймс Джойс“, заради първата му книга с поеми на митологични теми.

Роден в Монреал, в заможно еврейско семейство, Ленард губи баща си, когато е едва 8-годишен и още от тогава започват периодичните му срещи с депресията. Смята обаче, че смъртта на баща му не е единствената причина. Убеден е, че всъщност е роден с депресията си. Майка му Маша е латвийка, дъщеря на талмудски тълкувател и  писател, избягала от родината си на 22-годишна възраст и установила се в Монреал, където се омъжила за баща му – собственик на магазин за дрехи и потомък на цяла върволица равини. Ленард винаги е виждал в очите на майка си онази вродена меланхолия – като на чехова героиня – която откривал у себе си. И макар че през годините страда от сериозни пристъпи на депресия, постепенно по някакъв начин успява и да ги приеме като част от себе си.

От майка си, която непрекъснато пеела у дома, Ленард наследява и любовта към музиката. Най-голямата му страст е фламенкото, но също и джазът, както и всякаква улична музика. Първият му учител по китара е уличен музикант, с който Ленард се запознава в парка още като ученик. Човекът свирел фламенко, Ленард го слушал с часове и той решил да го научи на няколко акорда. По-късно в интервю Коен ще каже, че именно тези няколко акорда са семената, от които се е родила неговата музика, и на тях дължи цялата си кариера. Само че, както често се случвало в неговия живот, най-красивите моменти имали трагичен финал. Един ден музикантът не се появил в парка и не след дълго Ленард разбрал, че се е самоубил. Шокът бил толкова голям, че дълго време отказвал да се докосва до китарата, която майка му му била купила.

Толкова дълго, Мариане...

Жените и Ленард Коен е тема, върху която дори има написан научен труд по психология. Очевидно е напълно необяснимо защо този – Джанис Джоплин в крайна сметка е права – далеч не неповторим красавец с класически еврейски нос бил толкова неустоим за жените. И не просто за жените, ами за красивите жени. И защо така и никога не сключил брак. И защо, въпреки че никога не сключил брак с нито една от тях, до края на живота си продължавал да се грижи по един или друг начин за всичките, а често и за децата им. Дори когато е почти разорен през 90-те заради злоупотребите на дългогодишната му мениджърка.

Ленард Коен бил истински джентълмен и оставал такъв с жените, с които имал връзка, независимо от всичко. Светът на шоубизнеса бил пълен с лоши момчета, красиви хулигани и мачовци, хранещи се с женски сърца, но джентълмени, както винаги, липсвали.