Когато в края на 50-те и началото на 60-те години Ленард се установява на гръцкия остров Хидра, той вече е издал първите си две книги, без да спечели почти никакви пари от тях. Търсел усамотение и евтин живот, за да продължи да пише. Островът бил на мода сред артистите от бийт поколението и някои от тях вече се били настанили там. Ленард също наел малка къща за 14 долара на месец. После я купил на смешна цена. По онова време животът на остров Хидра не бил никак лесен – имали електричество само по един час сутрин и вечер, тоалетните били външни и често имали проблеми дори с осигуряването на питейна вода. Въпреки това мястото било хипнотизиращо романтично.

На Хидра Ленард среща Мариане Илен, красива норвежка, която живеела там заедно със съпруга си, писателя Аксел Дженсън, и сина им Аксел джуниър. Мариане и Аксел се били оженили в Норвегия тайно от родителите си и също така тайно избягали в Гърция, където тя родила детето. Връзката им била от отворен тип – нещо обичайно за 60-те. Много скоро след раждането на сина им обаче писателят се захласнал по някаква актриса и оставил Мариане сама с бебето.

Ленард и Мариане се познавали, но на нея и през ум не й минавало, че млад мъж като него ще има смелостта да започне връзка с жена с дете. Той обаче се чувствал ужасяващо самотен на острова и когато Мариане останала сама, двамата започнали да прекарват все повече време заедно. Не било любов от пръв поглед, но продължило почти десет години, а след това по някакъв начин и цял живот.

До смъртта си Ленард се грижи и финансово не само за Мариане, но и за сина й, който израства много объркано дете и трудно намира мястото си в цивилизацията след живота си на острова. Това, между другото, важи за всички доброволни „отшелници“ на Хидра. Истинско мъчение е да свикнеш отново с тътена на града. За всички тях Хидра остава изгубения рай, в който имаш цялото време на света, за да не правиш нищо. Ленард Коен обаче твърди, че тъкмо по време на почти десетте години, които прекарва там, се научава на дисциплина. Всяка сутрин става в 6 и пише по минимум 3 страници. Без изключения.

За Ленард завръщането в Монреал първоначално е истински ад. Налага му се обаче, макар и да не подозира, животът му да поеме в съвсем нова посока. На острова той написва две книги и тъй като финансите му са на привършване, заминава за Монреал, за да ги продаде на някое издателство. Условията, които му предлагат, са разочароващи и той отпътува към Ню Йорк, където отсяда в прочутия хотел „Челси“, събрал хора като Буковски, Алън Гинзбърг, Джим Морисън и... да, Джанис Джоплин.

Първоначално се връщал всеки месец на острова при Мариане, после започнал да го прави на няколко месеца, а накрая не се вяснал цяла година. Не че бил щастлив в „Челси“ и в Ню Йорк, но усещал, че съдбата му го отдалечава от Хидра. Въпреки това щастливите години там – „когато всички бяхме покрити със златния прах на младостта и смеха“, както сам пише – остават в сърцето му завинаги. „Който е живял на Хидра тогава, никога повече не може да живее никъде другаде. Дори на Хидра“ – казва той.