В навечерието на своята 85-годишнина Райна Кабаиванска стана първата и единствена българка, удостоена с наградата „Мария Калас“ за принос за славата на Арена ди Верона. Не само за това изключително признание, а и за много други неща – за достойнството и стила, за красотата и възрастта говорим с Маестра Кабаиванска. Тя се появява на срещата ни спокойна и ведра. Прегръщаме се и усещам колко е крехка, сякаш безплътна, под копринения костюм от панталон и туника. Знаейки, че ще я снимаме, не е сложила очилата си. Гримирана е съвсем леко – малко спирала на очите и червило на устните. Маестра, казвам й, толкова е приятно да общувам с вас, че съм готова да се запиша в майсторския ви клас. Да, да, откликва веднага тя и тутакси започва обучението, повдигайки брадичката ми и подавайки ми постановка на тялото. Смеем се и продължаваме. Не да пеем, а да говорим.

Г-жо Кабаиванска, като вървях насам, наслаждавайки се на прелестния ден, си дадох сметка, че не съм ви питала кой е любимият ви сезон.

Есента! Винаги съм я обичала. Хубаво е да видиш как природата сменя цветовете, ритъма на живота. Пред очите ми са американските гори наесен, нещо невероятно. През пролетта се случва също една огромна и красива промяна, но сигурно темпераментът ми не е свързан с този сезон.

В този темперамент ли е ключът към вашата жизненост и енергичност, към красотата ви, която дори и на тези години е забележителна? София Лорен е на 85 и снима, вие не спирате да работите с младите. И камерата не спира да ви обича.

София Лорен е ясно защо я обича – тя дължи външността си на много операции. И е започнала от много рано. Аз съм говорила с Мауро Пазолини, който я беше снимал в няколко филма. Беше ми казал, че веднъж се появила с изцяло затворено око. Трябвало да я чакат месец и половина, докато се възстанови от пластичната операция.  Така че там естествената красота е подпомогната много и с хирургия. Колкото до мен, аз нямам претенцията да съм красива. Там е истината. Сега моят мъж, който е на 90 години, често ми казва: ей колко беше хубава. И аз малко се учудвам, че е било така. Навремето не съм го чувала от него. Но и никога, както казах, съм нямала чувството за хубост. Може би защото за мен не е нещо необходимо. Аз например не се гледам в огледалото. Или ако се гледам, то е на парче – докато си гримирам едното око, само него гледам, в цялост не. Никога не съм се оглеждала гола например, за да видя имам ли целулит, нямам ли. Не съм отдавала внимание. Това при мен е късмет и не съм се задълбочавала. Винаги съм имала самочувствието, че съм аз, на базата на това, което мога. Силно чувство, че притежавам нещо, което трябва да изявя, да покажа. На сцената. Най-щастливите моменти от живота ми са там.

А как се грижите за кожата си, която не може да не е страдала от тежкия сценичен грим толкова години?

Тъй като моят мъж беше аптекар, никога не съм купувала скъпи кремове, а само такива, които се продават в аптеката.

Сигурно специално приготвени за вас...

Не, от масовите марки медицинска козметика. Като се замисля обаче, сигурно съм във форма, защото никога не съм спирала да работя. Никога нямам покой. Винаги имам някакви задачи, които трябва да изпълнявам. Нямам време да скучая. А физиката си поддържам с много ядене. Никой няма да ми повярва, но е самата истина.

С времето не се ли наложи да се откажете от нещо?

Още не се е наложило. Никога не си правя кръвни картини, нямам личен лекар. Малко краката ме наболяват, ама е нормално за моята възраст. И да чукам на дърво, здрава съм.

Вие как бихте реагирали, ако бяхте се озовали в ситуацията на Дарина Такова? Дъщеря й е във вашия майсторски клас, нали?

Да, много е добра. А колкото до Дарина... Преди много години, аз вече съм го разказвала това, бях на среща със студентите от консерваторията в Болоня. Тогава директорът на консерваторията ми каза: „С нашите бюрократични правила вие например не можете да станете преподавател в консерватория.“ Защото нямам квалификация на педагог. Така че там вече не важи пял ли си, не пял ли си. Бил ли си артист със слава или не. Там важат някакви т.нар. кредити. Каквито аз, пък и Дарина по всяка вероятност няма. Така че, когато преподавам в консерваторията в Модена, това е със специално разрешение от министерството за мой клас.