През 2001 г. Кабаиванска прави своя първи майсторски клас в България – в Нов български университет. През 2002 г. тя създава дарителски фонд в НБУ със свои средства за стипендии на млади оперни певци за обучение в България и Италия. Така в последните 15 години се ражда Школата Кабаиванска, с повече от 60 стипендианти, излъчила артисти по всички големи оперни сцени в света.

„Когато Райна Кабаиванска се появи на сцената, всичко останало губи значение – декори, хореография, музика. Тя е олицетворение на самата опера.“
Тези думи принадлежат не на друг, а на великата Мария Калас. А както е известно, тя не е била щедра на комплименти към колегите си.

Българката тръгнала по стъпките й, пленена от гласа на гъркинята. Стигнала до световните оперни сцени, където публиката дълго я аплодира на крака, големите театри се надпреварват да я ангажират, велики диригенти и режисьори я искат за главните роли в оперните си спектакли.

Днес – на 80 години – Райна Кабаиванска не се е разделила с операта. Тя е нейната страст, нейната сила, нейната най-голяма радост, нейната лудост, продължава да е част от живота й чрез десетките нейни ученици. На тях тя отдава майсторството си, опита си, своя изключителен дух, високата си класа. Класа е думата, която най-добре описва Кабаиванска – и тя означава не само талант, възпитание, изисканост и стил, а и харизма, онова, което те кара да вярваш на един човек безусловно и да го следваш. Това, което го прави необикновена и голяма личност. Която въпреки напълно заслужения си звезден статус, е топъл, светъл и много земен човек.

Такава „уловихме“ българската прима на световната опера през трите дни, в които й гостувахме в Модена – тук тя живее със семейството си от 40 години. Съгласява се великодушно и открито да снимаме дома й. Първият ни ден заедно обаче ще е в Консерваторията Веки-Тонели, която тя, заедно с Лучано Павароти и Мирела Френи, родени в Модена, създава през 2004 година. Веднъж седмично води там майсторски клас. През останалите дни приема ученици вкъщи при условие, че не пътува. Тогава сама сяда зад пианото.

Ден първи: Консерваторията в Модена

Маестра Кабаиванска? В залата на последния етаж“, упътва ни възрастна италианка на рецепцията на Консерваторията. Всъщност откриваме старинната сграда без карта и адрес – по музиката, която се лее от прозорците й. Тук, в Модена, е така – докато пиеш силното италианско еспресо в някое от кафенетата на улицата или пазаруваш в кокетните магазинчета, отвсякъде звучи музика – класическа, разбира се.

В Консерваторията маестра Кабаиванска пристига точно навреме и сърдечно поздравява учениците, които вече я чакат – няколко българи, които тя издържа със стипендии на фонд „Райна Кабаиванска“ към Нов български университет да учат оперно пеене в Модена, сръбкиня, доста италианци, азиатци...  С кецове, панталон тип цигара и туника в цвят капучино, стройна, с изправен гръб, Райна почти не се различава от студентките.

Единствено бялата й коса като корона, като ореол, я откроява. Има още нещо, което я сближава с учениците й – блясъкът в очите. Въпреки че отбелязва с чувство за хумор, че вече е „истинска старица“, Райна Кабаиванска притежава онзи лъчезарен поглед, непрестореност и любопитство, присъщи на младостта. Ще ме разберат само хората, имали щастието да бъдат край нея, да я чуят как се шегува, как се смее, как артикулира на български така, че той звучи красиво като италианския. А тези, които са я слушали на живо да пее, са истински щастливци.

…Почти не сяда – непрекъснато се движи, общува с учениците си не само с жестовете на красивите си ръце или с думи, а дори когато им обръща гръб, им говори. Понякога прилича на скулптор – минава покрай тях и повдига брадички, изопва рамене, прибира кореми. Младите певци я обожават и буквално изливат душите си пред нея. Тя им ги връща обратно – обогатени, по-силни, с нова енергия, мощ, блясък. „Трябва да обичаш тези деца, за да растат“, е нейната философия. А те колко я обичат, тяхната Маестра...   

Седемнайсетгодишната Ариана е от първите, подготвили ария за майсторския клас. Кабаиванска казва: „Тя е още много млада и внимавам много с нея. Едно цвете като расте, трябва да се полива. Но с малко вода.“ Сръбкинята Ана е боледувала и трябва да щади гласа си, Райна е милостива към нея. „Затвори „фа“, съветва един амбициозен тенор и на момента просто си даваш сметка колко по-добре звучи затвореното „фа“.