Имали сте един кратък брак преди този с Франко.

А, запознахме се, докато живеех на пансион. Той – италианец, също живееше там. Хранехме се заедно. Младост-лудост. Слава Богу, лесно ми се размина. Можах веднага да анулирам брака, защото нямахме деца. И никога повече не сме се срещали. Изчезна от живота ми. Аз бях на 24, той – на 26-7.

Не сте ли се влюбвали в колега, между вас протичат такива емоции!

Трагедия са браковете между колеги в нашата професия. Аз никога не съм се влюбвала в колеги. Ужас, някой миризлив тенор! Имаше един баритон от Норвегия, с когото пеехме в „Тоска“. Преди да излезе на сцената, пиеше бира и ядеше хамсия. Голям глас, но да не си насреща му. Затова казвам, не вдигайте завесата, оставете илюзията жива.

С какво ви омая фармацевтът?

Той е интелигентен, не е хубав, уви. Още в годежния период го виждам от терасата на петия етаж колко е грозен. Пък аз съм влюбена в него. Но е много чаровен, духовит. Една вечер сме на прием. И той в група мъже, които говорят: „Ей, тази Кабаиванска, виж каква красавица“. И Франко, ама не знаят, че е моят мъж, казва: „А пък ако я видите гола, няма един грам целулит!“

Как ви предложи брак? Имаше ли романтично предложение?

Нямаше. А, не, чакай, имаше! Пак ми щраква нещо. Аз пеех в Ню Йорк. През една страшна зима, минус 20 градуса беше. И той идва в Ню Йорк да се срещнем. Обаче го е страх от самолета. Мен не. В тоя занаят няма страх. Който го е страх, си кротува вкъщи. И пристига той, аз го чакам на летището, взела съм лимузина под наем. Той слиза мъртвопиян. Защото се лекувал от страха, непрекъснато пил. Качихме го в лимузината и той тогава ми предложи. В пияно състояние.

Мисля, че малко мъже предлагат трезви. Имаше ли годежен пръстен?

Е, този мъничкият.

Получавали ли сте неприлични предложения?

Знаете ли, никога не съм получавала. Аз винаги плаша. Защо, не ми е ясно. Още като млада бях такава. Даже мъжът ми се опита да бяга от мен. Когато още бяхме в първия период на влюбване, аз живеех в Милано, имах апартамент там. Той пристигаше с колата си от Модена при мен. Откраднаха му две коли под моя апартамент. А той е суеверен и го прие като лоша поличба. Избяга по едно време, изчезна и аз трябваше да го търся.

Как съчетахте бременността и раждането с ангажиментите си?

Бременността не беше планирана. И по много интересен начин разбрах за нея. Моите гласни връзки нито един лекар в Италия не ги е виждал. Само в България ходех на прегледи. И една година, като отивам при доктора, той с едно огледалце само поглежда и казва: „Вие, Райна, май сте бременна“. Аз дори не подозирах. Оказа се прав. Като се върнах в Италия, си направих тест. Положителен, и мъжът ми припадна. Защото веднага трябваше да тръгна за Москва със Скалата.

До кой месец пяхте?

До осмия. Бях отслабнала дори, цели 7 килограма, затова не ми личеше много. За последен път пях Тоска на стадиона в Торино и тъй като знаеха, че съм бременна, накрая вместо да ме аплодират, зрителите правеха така (показва с ръце все едно люлее бебе). Лекарят ми каза, че оттук нататък ако продължа, извършвам все едно убийство. Дъщеря ми не се роди лесно, оперираха ме, първо, защото бях на 40 все пак и второ, оказа се, че заедно с бебето в мен е растял и тумор. Току-що родила, заминах за Париж да пея с Доминго в „Силата на съдбата“. На третия месец след раждането вече пеех в Ла Скала. Не съм кърмила, макар до 7-годишната възраст на Франческа да съм я водила навсякъде с мен. С гледачка, естествено.

Пътувахте ли заедно със семейството си на почивка?

Винаги, всяко лято. Една година бяхме на остров в Малайзия. Разкошно. С едни грамадни дървета, грамадни прилепи. Наблизо имаше друг остров, където гигантските костенурки снасят яйцата си.

Идва ли сеньор Гуандалини с вас в България?

Като го заведох за първи път в София, той на втория ден вдигна 300 кръвно и си тръгна моментално. Още на летището започнахме да шепнем, така се говореше тогава в България. Апартаментът на мама се подслушваше...

А Франческа как възприе България?

Беше много малка, когато я заведох. Бях започнала да я уча на български, но бях твърде малко време с нея. На тях им се струва смешен моят език. Например тя се смее на „масата“, „-та-тата“. Столат, нямат „ъ“. Агаль казват, не могат да кажат ъгъл. Нямат и „з“ всъщност. Италианецът има винаги нещо в повече заради езика. Езикът пее. Език на вокали, на малки съгласни. И е много лесен.

Осъзнаваше ли дъщеря ви колко сте известна, това не я ли привлече към операта?

Години наред се свързвах със семейството си в България чрез телефонна централа. Веднъж от Ковънт Гардън давам поръчка за разговор с майка ми. И няма, и няма връзка. Тогава само дъщеря ми попита: „Защо не кажеш, че пееш Бътерфлай, че си важна?“