За Лучано Павароти

Не бяхме приятели с Лучано Павароти. Приятелство е голяма дума. Той не беше с респект към хората, ясно му беше, че е номер едно. Но каза, че го е страх от мене, защото съм умна, интелигентна и пея. Лучано имаше небесен дар, рядко качество. Заедно спечелихме един конкурс в Реджо Емилия през 1959 г. После, когато вече беше много болен, осъден, се мъчех да го накарам да пее, пеенето беше единственото му спасение. Ходех да го виждам и пеехме двамата...

За Пласидо Доминго

Открих Пласидо Доминго в Сантяго де Чили и го доведох в Италия. Черно едно, къдраво. Казах му: ти можеш да станеш голям тенор. И казах в Арена ди Верона да го вземат. После там ни дадоха на двамата наградата за най-силна певческа двойка.  

За Херберт фон Караян

Правим филм по „Трубадур“ в Залцбург с Караян. И ме вика да гледам записа. Викам ау, колко бръчки имам! А той ми предлага веднага да ме свърже с неговия пластичен хирург в Лондон, който щял да ме направи много хубаво, само с един малък разрез под брадичката. Спомням си дъщеря ми беше на 15-16 години, когато я заведох в Залцбург да чуе „Дон Жуан“, спектакъл под негова режисура и диригентство. Отидохме след края да го поздравим в гримьорната. Беше прегънат на две, много го болеше. Като го прегърнах, усетих скелета му, един абсолютно разбит човек. А той явно почувства, че се стреснах от този допир. Излязохме заедно, той имаше човек да му помага. Но докато аз извикам асансьора, Херберт, милият, се спусна по стълбите. За да ми покаже, че не е толкова болен. Сграбчил перилата с две ръце, се потътри надолу. Две-три години след това си отиде...

За Ленард Бърнстейн

Той беше преди всичко лъчезарно същество – радост и ентусиазъм излъчваше до последния си миг. Хубав спомен имам с него – дойде Филхармония „Пионер“ в ООН. 1979 г. Аз пях с тях тогава Лиза от „Дама пика“ на Чайковски. Репетираме в голямата зала и изведнъж се явява Бърнстейн и ни слуша. Пита ни какво ще правим после. Ами ще свирим Първа симфония на Чайковски. И той хоп! – грабна палката, прескачайки на сцената. Караян правеше музика, а този беше самият той музиката.

За Русия

В Русия съм ходила със Скалата и със Софийската опера. Поднасяха ни черен хайвер в тенджери. Имаше с нас един Найденов от Държавна сигурност, ядеше със супена лъжица и казваше, че е добре за либидото му.

За кариерата си

Моята кариера е невероятна – 55 години всеки месец в различен град съм пяла. Репетиции, 5-6 спектакъла, а освен това и концерти в промеждутъците. По 70-80 спектакъла годишно. За мен беше много естествено да пея, чувствах се щастлива на сцената. Нямах притеснения. Не мислиш за нотите, а го приемаш като магия някаква. Аз се хвърлях интуитивно. Ясно ми беше, че силата ми е в интерпретация и глас. Винаги съм избирала големите образи, винаги заглавието – Мадам Бътерфлай, Тоска, Адриана Лекуврьор, Манон Леско... Два пъти само не съм могла да пея – заради заболяване. И веднъж – когато мама почина. Винаги съм живяла с мисълта, че днес пея, утре не зная какво ще стане. Ако си амбициозен и казваш – трябва, нещата не се случват. Не можеш да предвиждаш какво ще стане.

За срещите

Ако ви кажа с колко президенти съм се запознавала! Бях на официален обяд с Борда на Метрополитън Опера, когато убиха Кенеди през 1964-а. Запознавала съм се с такива личности и никога не съм писала и два реда, за да си спомням за тези срещи. Аз нямам архив, нямам снимки. Не съм следила нито публикации, нито мълвата за мен.

За Роберто Капучи

Роберто Капучи е дизайнерът на всичките ми концертни костюми, а и на много от дрехите ми. Аз съм негова муза. С парите от разпродажбата на част от тоалетите на Капучи, шити за мен, направиха модерна операционна зала.

Театрите, в които са я аплодирали

Ковънт Гардън в Лондон, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид, Метрополитън Опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Театро Колон в Буенос Айрес, Щатсопер в Хамбург, Дойче Опер в Берлин, Софийската опера, Болшой театър в Москва, операта в Токио, Ла Скала, Театро Верди в Триест, Ла Фениче във Венеция, Арена ди Верона, театрите в Торино, Генуа, Парма, Болоня, Модена, Римската опера в Италия…

Наградите, които е печелила

Белини – 1965 г., Viotti d`Oro – 1970 г., Пучини – 1978 г., Илика – 1979 г., Монтеверди – 1980 г., Призът на Академия „Медичи“, Лоренцо Великолепни – 1990 г., Голямата награда „Един живот, посветен на музиката“ – Венеция – 2000 г., Doctor Honoris Causa на Нов български университет за принос към световната музикална култура. Кавалер на орден „Стара планина“, на Големия кръст на ордена на Италианската република за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството. През 2011 г. е удостоена с най-високата степен Командор на Ордена за изкуство и литература на Френската република. През 2013 г. – с Оскар за кариера в оперното изкуство. Райна Кабаиванска е професор в Академия Киджана в Сиена, в Музикалната академия Веки-Тонели в Модена, Италия, и в Нов български университет.

Репертоар

Емблематични са нейните превъплъщения в големите драматични роли на Адриана Лекуврьор, Франческа да Римини и Манон Леско, на Тоска и Мадам Бътерфлай, които тя изпълнява в повече от 400 спектакъла. „Кариерата на Райна Кабаиванска е без съмнение една от най-изключителните на XX век – пише Серджо Сегалини. – Надарена с тембър от рядко качество и подкрепена от безпогрешна техника, тя се превъплъти във всички големи роли на оперния репертоар с внимание към стила на всеки композитор.“