С руса коса Валя удивително прилича на майка си, журналистката и телевизионен продуцент Весела Тотева, основател на фондацията „От другата страна“ и автор на смелата автобиографична книга „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“. Предстои премиерата на филма по тази книга – „Доза щастие“ с режисьор Яна Титова, където главната роля – тоест тази на Весела – се изпълнява от дъщеря й Валентина Каролева.

За Валя 2019 г. очевидно е година на тотална трансформация. През март, бременна в деветия месец и вече отброяваща последните дни до раждането на първото си дете, тя изгуби майка си. За всеки човек подобна загуба е преломен момент, но познавайки в най-общи линии историята на Весела и Валя, ми се струва, че при тях връзката е от онези, кармичните, както сме свикнали да наричаме всичко, което не можем да си обясним. Две седмици след смъртта на майка си Валя ражда дъщеричката си Изабела, а сега й предстои премиерата на първия й „голям“ филм, в който тя изпълнява първата си главна роля и тя, както вече стана ясно, е ролята на собствената й майка. Кръгът се затваря и от сърце пожелаваме на Валя да пристъпи отвъд този кръг и да продължи живота си със същата красива усмивка, с която ни посреща и сега, за интервюто.

От седем години Валя живее в Лондон със съпруга си Александър Каролев (син на финансиста Владимир Каролев), който през 2017 г., едва 28-годишен, бе обявен за един от най-забележителните инвестиционни банкери в Лондон. Младото семейство, заедно с почти петмесечната Изабела, са в България само за лятото и са отседнали в дома на родителите на Сашо, където ги снимаме.

За демоните на падението и ангелите на спасението, за хероина и вярата в Бог, за родителите и децата, за бягствата и завръщанията, за любовта, която всичко прощава, и за търсенето на дозата щастие, без която наистина не можем – младата актриса Валентина Каролева пред EVA.

Честно? Да! Най-вече защото е толкова лична историята. На много нива е трудно. Страхувам се самата аз да го видя, не от публиката. Искам и ме е страх едновременно. Яна (Титова) и Алек (Алексиев, актьор и продуцент на „Доза щастие“) направиха няколко закрити прожекции, но аз все отказвах да отида. Най-важното за мен е, че майка ми видя филма преди да почине. Беше силно развълнувана, защото нали си представяш – да си видиш живота на голям екран, да видиш дъщеря си… Тя не беше от майките тип „Моето гардже е най-красиво…“ Никога не ми е казвала, че съм най-красивата или най-добрата. И много се притеснявах как ще ме види като актриса, като професионалист. След като гледа филма обаче, тя ми се обади с думите: Мисля, че си си намерила професията.

Значи вече си получила най-важната оценка. Доколкото знам, ти от дете се подготвяш за сцената.

Баща ми (Антон Радославов, б.р.) е завършил режисура в НАТФИЗ, поставя мюзикъли, пише сценарии, в момента е фрийланс режисьор. Майка ми като малка е посещавала актьорска школа, а после се е ориентирала към журналистиката. Като цяло и двамата винаги са се интересували от изкуство и вероятно това ме е насочило. Записах се в Балетното училище, но за жалост не бях много талантлива и разбрах, че от мен примабалерина няма да стане. Балетът е и изкуство, и спорт, изисква изключително много и тежка работа, но ти дава брутална дисциплина. На около 15-16 години просто разбрах, че не е за мен, и се записах в театралната школа на Малин Кръстев. Точно тогава обаче се запознах с мъжа ми, който бе на 18, завършил Американския колеж, предстоеше му да учи в Лондон и се движеше в доста интелектуална компания. Сашо ми предложи да замина при него. Каза ми: Идвай да учиш в Лондон, ще се справим. Това беше невероятно! Огромен шанс.