През 1947 г. Пол и Джейн се установяват в Танжер, който писателят описва като „остър пристанищен град, където художници, пирати, хомосексуалисти, изпаднали аристократи, истински аристократи и просяци, които се представят за крале, са намерили убежище от векове.“ Джейн не е възхитена, защото сама признава, че не намира „тази раса за сладострастна или вълнуваща по никакъв начин“, и е убедена, че поради тази причина нощният живот в града няма да й хареса. Къщата, в която се нанасят, е красива и романтична, с гледка към морето, но Джейн веднага отсича: „Интересуват ме публичните места и баровете, а не къщите“.

Къщата на Джейн и Пол Боулс в Танжер обаче се превръща в нещо като дом и за всички техни приятели, които искат да избягат от цивилизацията поне за няколко седмици. Непрекъснато някой им гостува – Уилям Бъроуз, Сюзан Зонтаг, Тенеси Уилямс, Труман Капоти. Капоти буквално се влюбва в Джейн, наричайки я „весел и измъчен елф“.

Именно през първите си години в Танжер Пол Боулс започва да пише. Кариерата му на музикант и композитор остава в Ню Йорк. Първите му разкази са много суров прочит на първите му впечатления от Северна Африка и са шокиращи с насилието и кръвожадния секс, които описват. Въпреки това в редица ъндърграунд издания го публикуват, макар и определяйки го като „порнограф“ и „терорист“. На Боулс обаче тези определения му харесват. Той се чувства все по-добре и по-добре в новия свят, който открива. “Не обичам особено механизацията, технологиите, замърсяването, шума - всички неща, които 20. век донесе и разпръсна по света. Не мога да си представя, че някой харесва тези неща. Може би само онези, които печелят много пари от тях” – казва Боулс в интервю. До края на живота си, въпреки нахлуващата и в неговата обетована земя цивилизация, той се опиянява от усещането, че докато спи, потънал в скута на Танжер, някъде около него непрекъснато се случват магии.

Джейн преодолява първоначалния си скепсис към града и скоро той й се отплаща, като й поднася на тепсия Черифа - диво, неграмотно и мощно селско момиче на 19 или 20 години, в което Джейн се влюбва наистина до лудост. Черифа от своя страна й се отдава за пари. За да се разбират, Джейн започва да учи трудния гърлен марокански арабски, прави всичко възможно, за да проникне в тази култура, с която няма нищо общо. За да я спаси, веднъж Пол й показва тяхна обща снимка – Джейн, облечена с къса бяла рокля, с боси крака и парижката си перука, а до нея Черифа от глава до пети с черен никаб. „Винаги ще останеш на ръба на тяхната цивилизация и никога няма да преминеш този праг“ – казва й Пол, но тогава Джейн все още не го разбира. Връзката й с Черифа поставя началото на нейното спускане по спиралата на лудостта. Всъщност Джейн става жертва на магичната мощ на Африка. В кратки моменти на осъзнаване тя ще каже: „Преместването ни в Танжер се оказа добро за Пол, но не и за мен. Той изсмуква целия въздух в нашата двойка.“

Наблюдавайки случващото се с Джейн и попивайки историите на мястото, Пол Боулс започва да осъзнава колко пагубна може да се окаже за хората от цивилизацията Африка, която неизменно ги връща към някакво примитивно състояние, от което те отдавна са се откъснали. Така се ражда романът му „Чай в пустинята“ (с оригинално заглавие „The Sheltering Sky“), където съпружеската двойка Порт и Кит, американци, пътува из Северна Африка, изживява някои нови еротични приключения. Той се разболява от тиф и умира, а тя се скита все по-дълбоко и по-дълбоко из пустинята, не успявайки да се добере до по-цивилизовано място, като накрая се превръща в четвъртата наложница на някакъв туарег и постепенно полудява. До голяма степен съдбата на Джейн повтаря съдбата на Кит от романа.

Успехът на „Чай в пустинята“ е огромен, неописуем. През 1950 г. романът се задържа 11 седмици на първо място в бестселър класациите. До този момент Джейн и Пол са оценявани като почти равностойни писатели, но тази книга преобръща това. Джейн никога няма да има успех, който да е дори бледа сянка на този на Пол. 20 години по-късно Бернардо Бертолучи ще допринесе за славата на романа, превръщайки го в незабравим филм с Джон Малкович и Дебра Уингър в главните роли. Боулс обаче отхвърля филма. „Той няма нищо общо с романа ми“ – казва той.